№191

С., 14.05.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 1641 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. Я. чрез пълномощника му адвокат Б. Ж. против решение № 197 от 19.11.2014 г., постановено по гр. д. № 502 по описа за 2014 г. на Апелативен съд-В., Гражданско отделение, с което е обезсилено решение № 1025 от 4.07.2014 г. по гр. д. № 1708/2013 г. на Окръжен съд-Варна и е прекратено производството по предявения от К. Д. Я. иск за признаване за установено, че Д. Г. Я. не е собственик на ид. ч. от имотите по констативен нотариален акт за собственост № 122, том ХХІV, дело № 20835/1997 г. на нотариуса при В..

Ответникът по касационната жалба Д. Г. Я. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

За да постанови решението си Апелативен съд-В. е приел, че ищецът не е обосновал правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. Констатирал е, че в исковата си молба и в хода на производството, ищецът е твърдял, че с ответницата са бивши съпрузи и че по време на брака им е закупил право на строеж, а впоследствие са построени жилището и гаража, но изцяло с лични средства – дарение от майка му, при липса...