ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4817

гр. София, 24.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Илияна Папазова

Членове:Майя Русева

Джулиана Петкова

като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело № 20248002101068 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената от Т. Д. П. от [населено място] касационна жалба против въззивно решение № 777 от 9.02.2024г. по в. гр. д.№ 5008/2022г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20029111 от 12.04.2022г. по гр. д. № 45557/2020г. на Районен съд София като е отхвърлен като неоснователен предявения от него иск с правно основание чл.216, ал.3 ЗМВР, вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000лв.,обезщетение за неимуществени вреди от умишлени действия и бездействия, по повод подаден сигнал срещу служител на 008 РУ на СДВР, по който сигнал е образувана преписка Ж-10/2016г. Касационната жалба срещу въззивния акт е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното:

За да постанови акта си, въззивният съд е приел иска за недоказан, защото ищецът не е установил наличие нито на противоправни действия или бездействия на ответника, извършени при изпълнение на негови служебни задължения, нито настъпване на вреди, а още по-малко и причинна връзка между деянието и вредите. В мотивите си съдът е посочил, че съставът на чл.216, ал.3 ЗМВР изисква ищецът да установи наличие на умисъл при извършване на противоправните действия, а в случая това не е направено. Ищецът не е установил твърденията си за това, че ответникът е извършил неправомерни деяния, изразяващи се в непризоваването му за разпит /във връзка с подадения...