Производството е по реда на чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. В. Й., чрез пълномощника му адв. В. П., срещу решение 14791 от 09 декември 2014 година, постановено по адм дело 836/2014 година по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. К-3239/28 ноември 2013 година на министъра на вътрешните работи и е осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи разноските по делото в размер на 150, 00 (сто и петдесет) лева.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Постъпила е и частна жалба от министъра на вътрешните работи, чрез пълномощника му юрк. Р. М., против същото решение в частта му с характер на определение, с което е осъден Р. В. Й. да заплати на Министерството на вътрешните работи направените разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че инстанцията по същество не е присъдила дължимия минимален размер за юрисконсултско възнаграждение, с оглед на полагаемото се такова, в размер на 400, 00 (четиристотин) лева.

Министърът на вътрешните работи, чрез юрк. Р. М., поддържа становище за неоснователност на касационната жалба на Р. Й..

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, а частната жалба намира за основателна. I. По касационната жалба на Р. В. Й.:

Подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд е заповед рег. К-3239/28 ноември 2013 година на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2,...