Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Е”АД, гр. В. против решение №1767/27.10.09 г. постановено от Административен съд - Варна по адм. д.№3388/08 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА№030800933/16.09.08 г., издаден от ТД на НАП-Варна, поправен с РА за поправка №803011/25.11.08г. в частта, потвърдена с решение №667/03.12.08г. на зам. директор на дирекция „ОУИ”-Варна, в частта, в която са установени задължения по ЗКПО отм. за 2003г. за корпоративен данък в размер на 18 240, 19лв. и лихва в размер на 9 641, 15лв. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на директора на дирекция „ОУИ”-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 1007, 62лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението като от обстоятелствената и част следва, че поддържаното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА в обжалваната част. Иска се отмяна на решението и в частта за разноските, като се претендира присъждане на разноски в полза на дружеството.

Ответникът по касация - директорът на дирекция „ОУИ”-Варна не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и за основателност на касационната жалба. Според прокурора, неправилно съдът не е признал правото на писпадане на загуба по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗКПО в редакцията му през 2002 г. в размер на 60 861, 59лв. Според този текст, временните разлики наличието на каквато е установена от вещото лице не участват при формиране на загубата за 2002г., подлежаща на приспадане, независимо, че с нея е увеличен финансовия резултат при формиране на облагаемата данъчна основа.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна.

Определеният допълнително корпоративен данък за 2003 г.( който е намален като размер с...