Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Л. Д. от гр. П., против решение № 13890 от 18.11.2010 г., постановено по адм. дело № 4438/2010 г. по описа на Върховен административен съд, с което тричленен състав на трето отделение е отхвърлил жалбата му против заповед № К-2035 от 19.02.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде постановено ново решение, с което се уважи първоначалната жалба.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Йовчева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че

решението е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка, в съответствие с процесуалните норми за преценка по реда на чл. 168, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК. Правилно са приложени разпоредбите на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР, във връзка с чл. 179, ал. 2, т. 2 от същия закон. Обосновано е отклонено и възражението за допуснати административнопроизводствени нарушения, че жалбоподателят не е запознат с предложението по чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Ирелевантни са доводите за проявен различен подход към други служители с подобни дисциплинарни прояви.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на първя колегия, след като прецени данните по делото и доводите в жалбата, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1...