Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на С. А. Б. от гр. С. срещу заповед на министъра на земеделието и храните (МЗ) № РД-15-1015/13.11.2009 г.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваната МЗ, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл и Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 265/10.11.2009 г. и поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното правоотношение на Богданова считано от 13.11.2009 г., за изпълняваната от нея длъжност „държавен експерт” в Отдел „Еднолични търговски дружества и анализи” (О „ЕТДА”) в Дирекция „Търговски дружества с държавно участие” (Д „ТДДУ”) в Министерство на земеделието и храните (МЗХ). Разпоредено е да и се изплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие, по чл. 106, ал. 4 от ЗДС.

Недоволна от заповедта, Богданова я обжалва. Твърди, че тя е съкратена по време на ползване на неплатен отпуск за отглеждане на малко дете до 3-годишна възраст. Освен това, от съдържанието на представената по делото писмена молба от нея на 18.05.2010 г. може да се извлече извод за твърдение за липса на съкращаване на длъжността `и. При сравняване функциите на двете дирекции – „ТДДУ” съгласно Устройствения правилник (УП) на министерството в сила от 13.06.2006 г. и на Дирекция „Управление на собствеността и държавно участие” (Д „УСДУ”), съгласно УП в сила от 13.11.2009 г., повечето от половината от тях са запазени без промяна. Моли съда поради изложеното да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и да `и бъде присъдено обезщетение за времето, през което не е била на работа.

Ответникът, чрез процесуалния си представител и в представени писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна.

Върховният административен съд, състав...