№ 52

София, 03.02.2010 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова ч. гр. д. № 25 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по жалба на К. Г. Д. против определение № 219 от 24.07.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 648 по описа за 2009 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 23.06.2009 г. на Районен съд С. за връщане на подадената от К. Г. Д. искова молба вх. № 7 от 6.01.2009 г., поради недопустимост на предявените искове с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.

За да се произнесе, съдът е отчел, че е поискано възстановяване на процесните имоти по административен ред със заявление вх. № 1* от 26.04.2007 г., подадено до ОСЗ-гр. Самоков след срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, поради което административния орган не се е произнесъл, а исковата молба по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е постъпила в съда на 6.01.2009 г., т. е. след изтичане на срока съгласно § 22 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр. 13 от 2007 г./, поради което е недопустима.

Тезата на жалбоподателя е, че след като е подал заявление вх. № 1* от 26.04.2007 г. до ОЗС гр. С. и след като същата не е компетентна да го разгледа, е следвало да изпрати преписката служебно на компетентния орган – Районен съд...