Постъпила е частна касационна жалба, подадена от ЗД “БУЛ ИНС”АД-София

на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание на 13 април 2009

съдията Д. Ц. ч. гр. д. № 96/2009 г. и за да се произнесе, взе предвид :

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от “У” ЕАД със седалище гр. С. чрез неговия изпълнителен директор С срещу определение № 1552/ 10.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1240/08 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставена без уважение подадената от дружеството частна жалба срещу определение № 3* от 05.09.2007 г. по гр. д. № 1275/07 г. на Районен съд-Б. , с което е допуснато обезпечение на предявения от О. Б. срещу жалбоподателя иск за ревандикация, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, представляващ поземлен имот пл. № 5* в кв. 3 в местността “С” в землището на с. Б., община Б., с площ от 15183 кв. м. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че въпросът за наличие на обезпечителна нужда е разрешен в противоречие с практиката на ВКС - основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на определение от 20.04.2004 г. по гр. д. 256/04 г. на ВКС, ІV г. о.

Ответната страна О. Б. не е взела становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на І. г. о., като прецени доводите в частната жалба във връзка с данните по делото, намира:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК и е процесуално допустима.

Соченият от жалбоподателя процесуалноправен въпрос относно наличието на обезпечителна нужда като една от законовите предпоставки за допускане на обезпечението е съществен, но не може да се приеме, че в случая е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, защото преценката на съда за това дали ищецът ще бъде затруднен в осъществяването на правата си, се основава на конкретни обстоятелства, които са специфични за всеки отделен случай. Жалбоподателят не сочи факти, които са общи за настоящия казус и този, разрешен с определението на ВКС по гр. д. № 256/ 04 г., което представя. Основният довод в жалбата, с който се обосновава липсата на обезпечителна нужда за ищеца е, че не съществува опасност жалбоподателят да се разпореди с възбранения имот по време на процеса, защото като еднолично търговско дружество със 100 % държавно участие в капитала, е включен в списък - приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол на търговските дружества и следователно не е обявено за приватизация. Приложеното определение не касае допускането на обезпечение срещу търговски дружества от този списък. Отделен е въпросът, че при това положение наложената обезпечителна мярка с нищо не утежнява положението на жалбоподателя, тъй като нейното действие се изразява именно в забрана за разпореждане с възбранения имот.

По тези съображения не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да се допуска да касационно обжалване.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1552/ 10.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1240/08 г. на Благоевградския окръжен съд.