№ 163

гр. София, 18.03.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на шести февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Теодора Нинова

Членове: Светлана Калинова

Геника Михайлова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 396 по описа за 2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

С решение № 420/ 29.10.2013 г. по гр. д. № 389/ 2013 г. Окръжен съд – [населено място] потвърждава решение № 107/ 08.07.2013 г. по гр. д. № 27/ 2013 г. по описа на Районен съд – Чепеларе, с което е признато за установено по отношение на [фирма] ЕИК[ЕИК], че по отношение на имот с идентификатор 80371.241.3095.1.38, съгласно кадастралната карта и регистър на [населено място], собственост на ищците И. Д. И. ЕГН [ЕГН] и Т. П. И. ЕГН [ЕГН], не е учредена ипотека с договор за ипотека, сключен с нотариален акт № 105, том І, рег. № 673, дело № 104/ 2007 на нотариус с № 416 от регистъра на нотариалната камара, който е вписан в службата по вписванията при Районен съд Чепеларе с вх. № 881/ 17.03.2007 г, акт № 78, том І, дело № 752/ 2007 г.

Недоволен от решението е касаторът-ответник [фирма], който го обжалва, като счита че въззивното решение е недопустимо. Два са процесуалноправните въпроси и касаторът ги отнася като такива, които касаят допустимостта на решението. Първият: допустимо ли е въззивното решение, с което спорът относно правното значение на релевантните факти се концентрира в център, различен от този, който страните са очертали. Вторият: допустимо ли е въззивният съд да разреши спора по същество, произнасяйки се по правен въпрос, за който липсва оплакване в жалбата. К. прави и евентуални оплаквания, които отнася към правилността на решението и които намира да...