Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Т. А., в качеството й на ЕТ "Авеню 7 - Л. В." със седалище и адрес на управление гр. П., ул. "Бъкстон" № 5, ап. 19, чрез процесуален представител адвокат С. Р., срещу решение № 10870/22.07.2011 г., постановено по адм. дело № 10616/2010г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец, срещу решение № 880/22.07.2010 г. по преписка № КЗК-200/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/. Наведени са оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение, поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство.

Ответниците - Комисия за защита на конкуренцията и "Ти Би Ем 2" ООД - гр. С., редовно призвоани, не изразяват становище по касационната жалба.

Заинтересованата страна "Е. Б." АД - гр. В., редовно призована, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и провери обжалваното решение съобразно изискването на чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното:

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред тричленния състав на Върховния административен съд по реда на чл. 145 и сл. АПК, е оспореното от ЕТ "Авеню 7 - Л. В." - гр. П. и "Ти Би Ем 2" ООД - гр. С., решение № 880/22.07.2010 г. постановено по преписка № КЗК-200/2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията. С последното е установено, че не са извършени нарушения на чл. 31, чл. 32 вр. чл. 33 и чл. 35, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, от страна на "Е. Б." АД - гр. В.. За да отхвърли подадените жалби, тричленният състав на ВАС е приел, че производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по искане за установяване на извършени от последното дружество нарушения на забраната за нелоялна конкуренция. Правилно в тази връзка КЗК е идентифицирала страните, определила е съответния пазар, изискала е становища от всички участници в административното производство и е дала възможност за запознаване с материалите по преписката. При това, след осъществен подробен анализ на предявеното искане и данните от събраните доказателства, обосновано е констатирано, че касаторът, ответникът "Ти Би Ем 2" ООД и заинтересованата страна в настоящото производство, са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗЗК, но с различен предмет на дейност - "Е. Б." АД отдава за ползване известно обозначение /марка/ на агенции за недвижими имоти по договори за франчайз, а ЕТ "Авеню 7 - Л. В." и "Ти Би Ем 2" ООД в качеството на агенции за недвижими имоти, предлагат услуги, свързани със сключване на сделки с недвижими имоти. Тъй като подателят на искането и дружеството, конституирано като заинтересовано лице в производството пред КЗК, съответно - "Е. Б." АД, не са конкуренти на един и същ продуктов национален пазар, е прието, че поведението на последното дружество не може да бъде подведено под общата забранителна клауза на чл. 29 ЗЗК, а оттам и по някой от специалните състави за забраната на нелоялна конкуренция от глава VІІ ЗЗК. По изложените съображения, с обжалваното решение КЗК е установила, че в случая не са извършени нарушения на чл. 31, чл. 32 вр. чл. 33 и чл. 35, ал. 2 ЗЗК от страна на "Е. Б." АД.

Настоящата инстанция споделя изцяло застъпеното от КЗК и първоинстанционния съд схващане, че специалните състави по глава VІІ ЗЗК са неприложими в процесния случай и само с оглед липсата на всички предпоставки по смисъла на чл. 29 ЗЗК. Обосновано и правилно решаващият тричленен състав е приел, че решението на КЗК е законосъобразно като постановено от компетентен орган, в установената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила за извършване на разследването по ЗЗК, без при това да е допуснато противоречие с приложимия материален закон и неговата цел. С решението е осъществена дължимата от съда проверка за законосъобразност съгласно изискванията на чл. 145 и сл. АПК. След преценка на доказателствата, събрани редовно в хода на административното производство, съдът е установил релевантните за спора факти, при което е направил обосновани и правилни изводи, че в случая не е изпълнен състава на чл. 29 ЗЗК. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдебният акт е издаден без пълното изясняване на спора от фактическа и правна страна - най-съществените доводи на страните са обсъдени от решаващия състав, в резултат на което е осъществена правилна преценка за законосъобразността на обжалвания административен акт.

Направените от КЗК изводи, че страните в административното производство не са в конкурентни отношения помежду си, предвид липсата на взаимозаменяемост, както от гледна точка на търсенето, така и на предлагането на предоставяните от тях услуги, кореспондират с данните по представените документи и обясненията, и становищата на взелите участие в административното производство лица. Правилно е прието, че в случая са налице данни, че "Е. Б." АД продава чрез договор за франчайз, утвърдена търговска марка на стопански субекти - агенции за недвижими имоти, а ЕТ "Авеню 7 - Л. В." и "Ти Би Ем 2" ООД осъществяват посреднически и други услуги, свързани със сделки с недвижими имоти, чиито потребители са трети лица, желаещи да сключат такива сделки в зависимост от нуждите си. Предвид липсата на реални конкурентни отношения между акционерното дружество и подателя на искането по чл. 38 ЗЗК, съставляващи основание за третирането им като конкуренти по смисъла на този закон, не са налице всички кумулативно дадени условия за приложимостта на чл. 29 ЗЗК, забраняващ всяко действие или бездействие при осъществяването на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и което уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Приложното поле на ЗЗК обхваща дейността на лицата, изрично посочени в чл. 2 ЗЗК, които могат да бъдат субекти на нарушение по смисъла на ЗЗК ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната. Правилно в тази връзка и с оглед наведените от подателя на искането по чл. 38 ЗЗК твърдения за осъществени от "Е. Б." АД конкретни действия, засягащи негативно конкуренцията и създаващи възможност за неблагоприятно въздействие върху конкурентната среда на съответния пазар, комисията е изследвала поведението на дружеството от гледна точка на забраната за нелоялна конкуренция, регламентирана в глава VІІ ЗЗК. Установената в чл. 29 ЗЗК обща забрана за нелоялна конкуренция има субсидиарен характер и намира самостоятелно приложение само когато разследваното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави уредени в чл. 30 до чл. 37 включително. На свой ред обаче, конкретните нарушения, които могат да бъдат квалифицирани по горепосочените текстове, следва да притежават общите белези на субсидиарния състав /наличие на стопанска дейност, отношения на конкуренция между страните по преписката и действие или бездействие, противоречащо на добросъвестната търговска практика и увреждащо или създаващо опасност от увреждане на интересите на конкурентите в отношенията помежду им/. Предвид изложеното и след като в случая не са налице всички предпоставки, визирани от общата забранителна клауза на чл. 29 ЗЗК, правилен е направеният от КЗК краен извод, че тя е неприложима спрямо действията на "Е. Б." ЕАД, което е достатъчно основание да се приеме, че не е осъществено нарушение и по някой от специалните състави на глава VІІ ЗЗК. Поради това, обосновано тричленният състав на ВАС е приел, че в случая не са налице предпоставките и за налагане на санкция за извършени нарушения по смисъла на чл. 31, 32, вр. чл. 33 и чл. 35, ал. 2 ЗЗК.

По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, приема, че не се установяват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение на тричленния състав на седмо отделение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора и липсата на направени от ответниците и заинтересованата страна искания за присъждане на направени в настоящото производство разноски, съдът не присъжда такива с настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 10870/22.07.2011 г., постановено по адм. дело № 10616/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Х./п/ К. Х./п/ Д. А./п/ Т. П. К.Х.