Производството по делото е образувано по реда на чл. 185 и сл. АПК по оспорване на А. Г. Ч. от гр. С. З., на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 6 ал. 1, чл. 11 и чл. 10 ал. 3 от Наредба за прилагане на чл. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица /ЗПГРРЛ/, приета с Постановление № 88/19.04.2006 г. на Министерски съвет.

В оспорването се развиват за незаконосъобразност на цитираните разпоредби, като противоречащи на чл. 2 ал. 2, чл. 6, чл. 5 ал. 4 от ЗПГРРЛ. Моли оспорените текстове да бъдат обявени за нищожни и да бъдат отменени.

Ответникът - Министерски съвет на РБ, чрез процесуалния си представител юрк.. В., оспорва жалбата.

Представителя на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на оспоравнето.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, приема, че жалбата е подадена от заинтересувано лице. Оспорващият е наследник на репресирано лице по смисъла на чл. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ, поради което има правен интерес да обжалва текстове на Наредба за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ /Наредбата/, приета с Постановление № 88/19.04.2006 г. на Министерски съвет.

След като обсъди доводите на оспорващия, както и събрания по делото доказателствен материал, съдът приема, че оспорването е неоснователно.

На първо място Постановлението в оспорения текст, с който е приета Наредбата е издадено от компетентен орган, с оглед правомощията на Министерския съвет по делегация дадена му в чл. 4 от ЗПГРРЛ. Издадено е в съответната писмена форма, както и при спазване на административно производствените правила по издаването му. От представената по делото административна преписка се установява, че проекта на Постановлението на МС за приемане на Наредба за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ е изпратен за становище, като са приложени и приети по делото отговори от министерствата, областните управители, НОИ, Главно управление на архивите...