Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Ц., с. Л., община К. срещу решение №254 от 13.11.2009г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело №320/2009г.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно. Съдът неправилно приема, че несъществуват предпоставки за издаване на заповедта на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) без да обсъди т. 2 от същата норма. Неправилно също така съдът приема исковата молба за жалба и то подадена в срок. Съдът не е изпълнил действията по чл. 162 АПК. Наред с това не е отчел, че ответникът по касационната жалба няма правен интерес от обжалването, а цели пререшаване на спора за собствеността на имота. Неправилно съдът се е позовал и на §6, ал. 6 от ЗУТ, тъй като нормата е отменена. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – кметът на община К., не взема становище.

Ответникът по касационната жалба – М. М. Ч., счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно и обосновано. В представена по делото писмена защита подробно излага, в исторически аспект, отношенията, които има с касатора по повод на имота. Претендира направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. За населеното място няма изработена кадастрална карта, поради което административният орган е действал в рамките на своите правомощия по чл. 134, ал. 2, т. 2 и 6 от ЗУТ.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът е...