Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Е. К. Т. срещу решение № 1513 от 11.11.2010 година по адм. д. № 1681 / 2010 година на Административен съд - Пловдив, ХІІІ състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено със съответните последици.
О. Д. на РУСО Пловдив, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба, която следва да бъде отхвърлена с присъждане на направените разноски по делото.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С посоченото решение, на основание чл. 172 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 118 ал. 2 от КСО, е отхвърлена жалбата на Е. К. Т. срещу решение № 171 / 28.07.2010 година на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отказано отпускане на добавка по чл. 9 ал. 5 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ЗПГРРЛ/. Със същото решение жалбоподателката е осъдена да заплати на РУСО Пловдив сумата 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
При изяснена фактическа обстановка, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
По делото е установено, че В. Д. Т. е бил регистриран като изселен в с. В. община С. от месец август 1950 година до месец юли 1954 година. През този период обаче той е следвал двегодишен курс при НВО "В. Левски" гр. В....