Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Х., понастоящем в Затвора в гр. С. З., против решение № 160 от 25.07.2013 г., постановено по адм. д. № 186/2013 г. по описа на Административния съд – С. З.. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение и е поискана отмяната му.
Ответникът по касационната жалба – Началникът на Затвора гр. С. З., не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С посоченото решение, в производството по чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС, административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на М. Г. Х. против мълчалив отказ на Началника на Затвора в гр. С. З. да даде разрешение на основание чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС за безвъзмезден достъп до служебен телефон за провеждане на телефонен разговор със служебния му защитник по подадена от Харакчиев молба вх. № 51 от 26.03.2013 г. За да постанови обжалваното решение Административен съд – С. З. е приел, че не са налице спешни правни основания за разрешение на ползването на служебния телефон за провеждане на разговор межди Харакчиев и адвоката му. Решението е правилно.
Съдът е разгледал подробно жалбата на М. Г. Х. против мълчаливия отказ на Началника на Затвора в гр. С. З., правилно е приложил нормативните разпоредби, извел е верни правни изводи, които е мотивирал подробно. Настоящата...