Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 73, ал. 3 от Закона за културното наследство /ЗКН/.
Образувано е по касационна жалба на М. М. Н., лично за себе си и като пълномощник-адвокат на Н. С. Ц., и двамата от гр. С., бул. "К. М. Л." № 32, срещу решение №6393/23.10.2013 г. по адм. д.№13738/2012 г. на Административе съд София, с доводи за неправилност. Съдът в нарушение на служебното начало и без да изследва всички факти и обстоятеилства, свързани с издаването на заповедта направил извод за законосъобразност. Заповедта била непълна тъй като административният орган не е издирил всички собственици на сградата, които се засегнати от нея и не е адресирал заповедта към всички тях. Неоснователно отменил назначената експертиза и по този начин били лишени от възможността да докажат твърденията си за непълнота на заповедта. Съдът отказал да задължи административния орган да направи оглед на място за да се установят жилищните имоти в сградата/21 броя/, помещенията с нежилищен харакер и наличие на банков офис в нея. По тези изложени съображения искат отменяване на решението като неправилно и отменяване на Заповед №РД-09-205/02.04.2012 г., издадена от кмета на Столична община.
Ответната страна - кметът на столична общана, чрез юриск. Аспарухова, оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касацинната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение намира касацинната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на М. М. Н. лично за себе си и като пълномощник-адвок на Н. С. Ц. срещу заповед №РД-09-205/02.045.2012 г. на кмета на Столична община, в ЧАСТТА Й по т. 2, с която е наредено на собствениците на „Пететажна жилищна сграда”, находяща се в УПИ ІХ-2, кв. 29, м.”ГГЦ-Зона Г-14” по плана на гр. С., с административен адрес:гр.С., бул."К. М. Л." № 32 и ул."Струма" №3, в срок до 18.05.2012 г. да изготвят и внесат за съгласуване, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН проект за консервационно-реставрационни работи /КРР/ по фасади, съобразен с изискванията на глава 23 от Наредба №4 на МРРБ за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и авторизиран от лице в публичния регистър на МК, съгласно чл. 165 от ЗКН и Наредба №Н-3/2011 г. на МК. Проектът да предложи възстановяване с идентични на съществуващите материали по свалени калъпи и анализ на състава и вида на мазилките. С проекта да се определят местата за пестеливи информационно-рекламни материали, без да се засягат части и елементи от фасадното изграждане. Наредено е и в 7-дневен срок от одобряване на проекта да се пристъпи към консервационно-реставрационните работи. Наведените в жалбата основания за оспорване на акта се поддържат като касационни основания за неправилност на съдебния акт в смисъл: съдът не отчел допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона, аргументирани с доводи, че жалбоподателите не били уведомени за назначената с нарочна заповед на кмета на СО комисия за проверка и установяване на състоянието на сградата и необходимостта от
консервационно-реставрационни работи. В тази връзка посочените в жалбата срокове за изпълнение на проекта били изключително къси, поради което неизпълними във фактическо и правно отношение, което от своя страна водело и до несъответствие с целта на закона. Заповедта не била адресирана до всички собственици на самостоятелни обекти от процесната сграда, което била друго допуснато от органа процесуално нарушение, но съдът неправилно преценил за несъществено.
С обжалваното решене Административен съд-София град, след преценка на събраните по делото доказателства и цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания акт счел жалбата за неоснователна. Съдът установил, че административното производство е започнало по сигнал на началник управление логистика при банка "ДСК". до район „Оборище”-СО, като наемател на партерно помещение в сградата на ъгъла на ул."Струма" за това, че сградата е в предаварийно състояние. По повод на подадения сигнал е образувано адмиинстративното производство по издаване на заповедта. Назначена е комисия, която в срок до 21.10.2011 г. да установи с констативен протокол състоянието на сградата и друга съседна на нея и предложи необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи съобразно и чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за културното наследство, тъй като сградата е обявена за архитуктурно-строителен паметник, с категория "местно значение". Копие от заповедта е било изпратено на управителя на ЕС, с което са били уведомени етажните съсобственици, а касационните жалбоподатели са получили лично копие от заповедта. Назначената комисия е направила оглед на място, за който оглед собствениците на ЕС не са уведомени и не са присъствали на него, като е констатирала, видно от констативния протокол, че
сграда е в добро конструктивно състояние. По фасадите й не се наблюдават пукнатини и деформации. Има наличие на обрушвания по мазилката, както и обрушвания по подпокривния корниз към бул. "К. М. Л.". Фасадата по ул.”Струма". е с повече обрушвания по мазилката. Голяма част от прозоречната дограма е подменена, без да са спазени размери, вид членение, профил и детайл на първоначалната дограма. Въз основа на тези констатации, комисията е предложила да се изготви и съгласува проект за КРР по фасади, съобразен с изискванията на глава 23 от Наредба №4 на МРРБ за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и авторизиран от лице в публичния регистър на МК, съгласно чл. 165 от ЗКН и Наредба №Н-3/2011 г. на МК. Проектът да предложи възстановяване с идентични на съществуващите материали по свалени калъпи и анализ на състава и вида на мазилките. С проекта да се определят местата за пестеливи информационно-рекламни материали, без да се засягат части и елементи от фасадното изграждане. Да се предложи да се възстанови видът, профила, членението и детайлът на дограмата. Обследването и ремонтът да се извършат от собствениците в срок, определен със заповед на кмета на СО, в указания по чл. 73, ал. 3 от ЗКН срок. След проверка на информационния масив на Дирекция „Приходи и администририране на местни данъци и такси”, отдел „МДТ”-Оборище,СО относно собствениците на имоти в сградите кметът на Столична община е издал оспорената заповед като наредил поименно на собствениците, в това число и на касационните жалбоподатели за изготвят и внесът за съгласуване, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗКН проект за консервационно-реставрационни работи /КРР/ по фасади, съобразен с изискванията на глава 23 от Наредба №4 на МРРБ за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и авторизиран от лице в публичния регистър на МК, съгласно чл. 165 от ЗКН и Наредба №Н-3/2011 г. на МК. Проектът да предложи възстановяване с идентични на съществуващите материали по свалени калъпи и анализ на състава и вида на мазилките. С проекта да се определят местата за пестеливи информационно-рекламни материали, без да се засягат части и елементи от фасадното изграждане. Наредено е и в 7-дневен срок от одобряване на проекта да се пристъпи към консервационно-реставрационните работи.
При така установената по безспорен начин фактическа обстановка съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и при издаването й, не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, обуславящи отмяната й на това основание.
С влязло в сила определение жалбата, в частта за разпоредените задължения на останалите съсобственици, извън двамата касационни жалбоподатели, е оставена без разглеждане, а производството по делото, в същата част-прекратено. Касационната жалба срещу решението в тази прекратителна част, също е оставена без разглеждане като просрочена и определението е влязло в сила.
Решението е правилно. Обосновани от доказателствата по делото са изводите на съда за неоснователност на жалбата.
Установените факти по делото обосновават законосъобразност на извода на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган. Установените по случая факти осъществяват състава на чл. 73, ал. 3 от ЗКН и пораждат правомощието на органа да издаде процесната заповед, с която да задължи собствениците на сградата-недвижима културна ценност за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН.
Доводите за нарушение на административнопроизводствените правила аргументирани от неуведомяване на собствениците за датата на огледа е без основание защото в специалния приложим закон-чл. 73, ал. 2 от ЗКН не се предвижда задължение за съобщаване на датата на извършване на огледа на място. Освен това огледа касае състоянието на сградата, чието описание в констативния протокол на комисията, не се опровергава от касаторите. В случая при проведеното административно производство фактите са били правилно установени и не са били оспорени от жалбоподателите. Обстоятелството дали лицата, посочени като адресати на заповедта са всички собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда не е съществен порок на заповедта, основание за отмяна.
Доводът е неоснователен и поради това, че твърдението за неустановяване на всички съсобственици не е надлежно доказано. Удостоверението издаденото от началник - отдел „МДТ”-Оборище относно данните за собствениците на имоти в сградата е официален свидетелстващ документ-чл. 179, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК и се ползва с обвързваща за съда материална доказателствена сила, в съответствие с която съдът е длъжен да приеме, че фактите, удостоверени в него съществуват по начина, посочен от издателя му. Този документ не е оспорен от жалбоподателите и правилно съдът е приел, че официалната му удостоверителна сила не е оборена. Освен това по силата на закона задължението за извършване на необходимите консервационни, реставрационни и ремонтни дейности, е за всички собственици на имоти в сградата, ако и да не са вписани изрично и поименно в заповедта. Разходите направени във връзка с това могът да бъдат разпределени, съответно събрани по гражданскоправен ред и от собствениците, които не са вписани в заповедта.
Не е осъществено и соченото от жалбоподателите основание-несъответствие с целта на закона, аргументирано с доводи, че определените в заповедта срокове били изключително къси, поради което неизпълними във фактическо и правно отношение.
Заповедта е издадена на 02.04.2012 г., съобщена е на жалбоподателите на 12.04.2012 г. и единствения фиксиран конкретно определен срок е за изготвяне и внасяне за съгласуване на проекта-18.05.2012 г. Пропускането на срока, не погасява задължението за изпълнение на разпореденото задължение и не води до липса на предмет на административния акт. Дали пропускането на срока се дължи на обективна и за това извинителна причина или не, е въпрос, който би бил относим към административно-наказателната отговорност по чл. 197, ал. 3 от ЗКН, но не и към законосъобразността на пораждащата задължението заповед.
В кориците на адм. д.№13738/2012 г. на АССГ има приложено копие от втора жалба от В. А. Д., като председател на Партия на българските жени срещу същата заповед, но по отношение на другата сграда, която жалба, видно от разпореждането на съдията - докладчик е докладвана на председателя на АССГ, заедно с преписката по нея, за образувана в друго адм. дело. Липсват данни за движение на тази жалба.
По изложените съображения решението ще следва да се остави в сила.
При този изход на спора и с оглед направеното искане на ответника по касация - кмета на СО за защитата, осъществена от юрисконсулт се дължат разноски, поради което и на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касационните жалбоподатели ще следва да бъдат осъдени да заплатят разноски за касационното производство в размер на 300/триста/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №6393 от 23.10.2013 г. по адм. д.№13738/2012 г. на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА М. М. Н. и Н. С. Ц., и двамата от гр. С., бул. "К. М. Л." № 32, да заплатят на Столична община разноски за касационното производство в размер общо на 300/триста/ лева. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Ж. П./п/ Е. Г.
Й.К.