О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2653 [населено място], 16.10.2024г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Й.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова т. д. № 595/2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Н. З., чрез процесуален представител, против Решение № 5248 от 17.10.2023 г. по в. гр. д. № 2815/2022г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено Решение № 20221651 от 13.12.2021г. по гр. д. № 51962/2020 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по делото. С посоченото решение е отхвърлен предявеният от Г. Н. З. срещу „Банка ДСК“ АД и С. В. Ц. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 и чл.167, ал.3 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците, че учредената в полза на „Банка ДСК“ АД с Нотариален акт № 96 от 23.07.2008 г., т.II, рег. № 3872, дело № 275 от 2008 г. на Нотариус № 066 - В. Кайтазка, ипотека върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ведно с построената в имота триетажна жилищна сграда, е нищожна досежно 1/2 идеална част от имота поради това, че не е учредена от собственика на имота.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, с оглед на което се претендира неговата отмяна и присъждане на сторените разноски. Изразено е несъгласие с приетото от съда, че договорът за ипотека е вещно право и че представлява разпореждане с вещно право.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, които според касатора са формирали изводите на въззивния съд в противоречие с практиката на касационната инстанция, намерила израз в Решение № 414 от 2012 г. по гр. д. № 22282012 г. на ВКС I г. о. и Решение № 204 от 2017 г. по гр. д. № 4806/2016 г. на ВКС, IV г. о., а именно:

1. Дали договорът за ипотека е вещно право или облигационно право ?;

2. Дали с договора за ипотека се извършва разпореждане с вещно право върху недвижима вещ ?

Ответникът – „Банка ДСК“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изложени са съображения и за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът – С. В. Ц., в срока по чл.287, ал.1 ГПК не представя отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред първата инстанция е било образувано по предявен от Г. Н. З. срещу „Банка ДСК“ АД и С. В. Ц. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 и чл.167, ал.3 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците, че учредената в полза на „Банка ДСК“ АД с Нотариален акт № 96 от 23.07.2008 г. ипотека върху недвижим имот, находящ се в [населено място], е нищожна за 1/2 идеална част от имота, тъй като не е учредена от собственика на имота. По съображения, че имотът, върху който е учредена процесната ипотека, не е бил съпружеска имуществена общност, на която се е позовавал ищецът, и е еднолично притежание на С. Ц., с постановеното по спора първоинстанционно решение искът е отхвърлен.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд се е позовал на чл.6, ал.2 ГПК и препращайки към Решение № 121 от 17.11.2021г. на ВКС по гр. д. № 4630/2019г., ІV г. о., е посочил, че правораздавателният орган е обвързан от изложените в исковата молба основания на претенцията, но не и от сочените от ищеца правни норми. В тази връзка са и констатациите, че всички въведени фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба сочат на атакуване на сключения договор за учредяване на ипотека единствено поради неучастие на съпруга – ищец и искът е насочен към отричане на правните последици от договора в имуществената му сфера. Дали имотът действително е бил СИО е обстоятелство, посочено за относимо към основателността на исковата молба. Съобразно заявените твърдения и направеното искане е прието, че предявеният иск намира основание в чл.24, ал.4 СК, а не в нормата на чл.167, ал.3 ЗЗД, възприето от първоинстанционният съд. Позовавайки се на Решение № 287 от 13.06.2011г. на ВКС по гр. д. № 272/2010г. на ІV г. о. и Определение № 103 от 6.06.2018г. на ВКС, по ч. гр. д. № 1762/2018г., І г. о., решаващият съд е изложил, че разпореждането с вещ под режим на СИО, извършено от един от съпрузите без участието на другия, не води до нищожност на сделката; Обратното схващане не може да бъде възприето, тъй като нищожните сделки не пораждат целените от страните правни последици, докато законодателят, при условията на чл.22, ал.3 от СК /отм./ и действащия чл.24, ал.3 СК, е уредил възможност последиците от сделката да бъдат зачетени; Разпореждането с общо имущество се осъществява с правни сделки по прехвърляне, изменение, ограничаване или прекратяване на правата върху имуществото, както и по обременяването на имота с вещни тежести / мотиви към ТР № 3/ 29.06.2017г., ОСГК на ВКС/; При разпореждане с вещ, която е СИО, е налице относителна и висяща недействителност, тъй като оспорването на сделката може да бъде извършено само от неучаствалия съпруг и то само в определен срок от момента, в който е узнал за извършването й; След изтичането на този срок действието на сделката се стабилизира и тя не може да бъде оспорвана на основание неучастие на един от съпрузите при извършването на отчуждителното волеизявление.

С решаващия мотив, че искът е предявен след изтичане на пределните преклузивни срокове по чл.24, ал.4 СК / ищецът е узнал за извършеното разпореждане с процесния имот още при сключване на договора за учредяване на ипотека, доколкото в качеството си на кредитополучател е подписал нотариален акт за учредяване на договорната ипотека, респ. преклузивният 6 месечен срок за оспорване на сделката е изтекъл на 23.01.2009г.; преклузивният тригодишен срок от сключване на сделката е изтекъл на 23.07.2011г., а исковата молба е депозирана на 23.10.2020г./, въззивният съд е обосновал извод за недопустимост на иска, съответно недопустимост на обжалваното решение, което е обезсилил на основание чл.270, ал.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правните въпроси трябва да са от значение за изхода на делото, но не и за правилността на обжалваното решение и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

Първият въпрос, относим към правното естество на ипотеката, няма характеристиката на правен, съгласно задължителните постановки на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а именно да е от значение за изхода на спора, като изхожда от решаващ мотив на въззивния съд в обосноваване на крайния му извод. В мотивите на обжалваното решение липсва произнасяне по този въпрос, поради което не удовлетворява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Вторият въпрос от изложението отговаря на общия критерий по смисъла на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като за да квалифицира предявения иск по чл. 24, ал.4 СК въззивният съд е изходил от разбирането, че с договорът за ипотека се извършва разпореждане с вещно право върху общата, съгласно твърденията на ищеца, недвижима вещ. Не е налице обаче допълнителният селективен критерий за искания достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Практиката на ВКС, на която касаторът се позовава, е неотносима към поставения въпрос. С Решение № 414 от 29.10.2012г. по гр. д. № 222/12г. е дадено разрешение на въпроса за противопоставимостта на вписването на ипотеката или на извършената впоследствие въз основа на нея публична продан при преценка дали третите лица запазват правата си по чл.88, ал.2 ЗЗД, като е прието, че действащата нормативна уредба определя ипотеката като облигационно право, придавайки учредително значение на вписването й, което е характеристика на вещните права. А с второто от посочените актове Решение № 204 от 19.10. 2017г. по гр. д. № 4806/2016г. е даден отговор на въпроса дали ипотеката следва имота, когато е учредена от един собственик, а по-късно имотът е придобит от друго лице на оригинерно правно основание – придобивна давност. За да приеме, че договорът за ипотека представлява разпореждане с вещно право върху общата недвижима вещ, въззивният съд е препратил към мотивите на ТР № 3/29.06.2017г., ОСГК на ВКС, според които разпореждането с общо имущество в хипотезата на чл.24 СК се осъществява чрез правни сделки по прехвърляне, изменение, ограничаване или прекратяване на правата върху имуществото, както и по обременяване на имота с вещни тежести. В практиката на ВКС няма спор по въпроса, че ипотечното право е обезпечително право, представляващо вещна тежест, съобразено от въззивния съд в обжалваното решение. Недоказването на допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК препятства искания достъп до касация.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 5248 от 17.10.2023 г. по в. гр. д. № 2815/2022 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.