№ 2603

[населено място], 10.10.2024 година

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Р. Б. Ч. И. М.

А. Н.

като разгледа докладваното от съдията докладчик А. Н. т. д. № 597 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец““ АД срещу решение № 20 от 18.01.2024г. по в. гр. д. № 456/2023г. на Окръжен съд – Сливен.

С въззивното решение е потвърдено решение № 260036 от 03.06.2022г. по гр. д. № 2435/2020г. на Районен съд - Сливен в частта, с която касаторът е бил осъден да заплати на Н. С. Б. 8 000 лева, със законната лихва за забава от 17.08.2017г. до окончателното плащане. Сумата е била дължимо обезщетение на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за претърпените от Н. С. Б. неимуществени вреди от смъртта на К. Т. К., неин едноутробен брат, при пътнотранспортно произшествие от 29.08.2015г., настъпило по причина на Т. Г. Д., управлявал лек автомобил „К. С. , с ДК [рег. номер на МПС] , гражданската отговорност на когото е била застрахована при касатора.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Решението е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС Останали са недоказани предпоставките за уважаване на претенцията на ищцата като лице, което съгласно разясненията в тълкувателното решение по изключение може да бъде обезщетено. Събраните по делото доказателства установяват съществуването на нормални семейни отношения между ищцата и починалия й брат, както и наличието на естествена емоционална реакция от страна на ищцата при смъртта на брат й, но не и обстоятелства, обуславящи определяне на обезщетение. Не се е установило наличие на особена близка привързаност – трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, породила значителни душевни болки и страдания, извън традиционно присъщите за родствената връзка. Същевременно тълкувателното решение, допускащо по изключение разширяване на кръга на правоимащите, не е било действащо съм 29.08.2015г., когато е починал К. Т. К.. Към тази дата са действащи ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. При условия на евентуалност се сочи, че присъденото обезщетение е завишено по размер, евентуално в случая е приложима разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ. Размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по справедливост може да е до 5 000 лева.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд и следва ли същите да са налице кумулативно, за да се приеме искът за доказан?

2. В какъв обем следва да са претърпените от лицата, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд неимуществени вреди (болки и страдания), за да се приеме, че същите надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка?

3. Какви предпоставки следва да бъдат изпълнени, за да приеме сезираният съд за доказано обстоятелството, че претендиращото обезщетение лице по чл. 493а, ал. 4 от КЗ с предявен иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), респективно чл. 432 от КЗ е изградило с починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето?

Касаторът счита, че тези три въпроса са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 на ОСНГТК на ВКС, решение № 34 от 08.06.2022г. по т. д. № 531/2021г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 33 от 12.04.2022г. по т. д. № 377/2021г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., решение № 63 от 20.07.2022г. по т. д. № 889/2021г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 50042 от 13.07.2023г. по т. д. № 1010/2022г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.

4. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 2 от 30.11.1984г., извършена с т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по т. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и прилага ли се последното при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2018г.?

5. Ако преди постановяване на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по т. д. № 2016г. на ОСНГТК на ВКС са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици преди постановяване на тълкувателното решение, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС № 2 от 30.11.1984г., което е било действащо към момента на настъпването на последиците или да бъдат преценявани с оглед Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по т. д. № 2016г. на ОСНГТК на ВКС?

6. Материално легитимирани ли са да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък лицата, посочени в Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по т. д. № 2016г. на ОСНГТК на ВКС за случаите, когато смъртта на близкия е настъпила преди 21.06.2018г.?

7. Даденото с т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по т. д. № 2016г. на ОСНГТК на ВКС разрешение следва ли да се прилага при присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, когато смъртта на техния близък е настъпила преди 21.06.2016г.

Според касатора четвърти, пети, шести и седми от въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

От насрещната страна по жалбата Н. С. Б. не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

Третото лице подпомагаща страна на касатора Т. Г. Д. също не е дал отговор по жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост на въззивното решение или негова очевидна неправилност, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си съставът на Окръжен съд – Сливен е приел, че към 29.08.2015г. касаторът е бил застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил „К. С. , с ДК [рег. номер на МПС] . На тази дата на път І-6, км. 406, по причина на водача на автомобила Т. Г. Д., застраховано лице, нарушило виновно правилата за движение по пътищата (чл. 8, ал. 1 от ЗДвП, чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, чл. 96, ал. 1 от ППЗДвП и чл. 101, ал. 1, т. 3 от ППЗДвП) е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което е била причинена смъртта на К. Т. К., управлявал мотоциклет „Хонда CBR1000F“, с ДК [рег. номер на МПС] , и Б. Д. Ш., пътувала на задната седалка на мотоциклета. Т. Г. Д. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2, алт. 2, б.“б“, ал 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК с влязла в сила присъда № 5 от 06.03.2017г. по н. о.х. д. № 52/2017г. на Окръжен съд – Сливен.

Също съгласно въззивното решение пострадалият К. Т. К., на 38 години, е бил едноутробен брат на ищцата Н. С. Б.. Тя е извън кръга на лицата, имащи право на обезщетение съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, но е материалноправно легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди, тъй като е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и от неговата смърт са търпени продължителни болки и страдания, които в случая е справедливо да бъдат обезщетени. По-конкретно, според възприетото от въззивния съд, макар с разлика от 7 години, братът и сестрата са изградили силна връзка на привързаност един към друг и тя се запазила и доразвила с годините, вместо да отслабне. Ищцата помагала в отглеждането на децата на своя брат. Били в една приятелска компания и се омъжила за най-добрия му приятел. След като създали свои семейства, продължили да поддържат изключително близки отношения. Ищцата преживяла загубата на своя брат много тежко. Той бил нейна опора. Изживяла шок. Стресът бил толкова силен, че отслабнала, косата й започнала да пада. Според въззивния съд се е установило сериозно и продължително, извън обичайното за родствената връзка емоционално въздействие на трагичната загуба върху ищцата.

Посочените обстоятелства са били възприети от въззивния съд въз основа на показанията на свидетелите М. С. (майка на ищцата и починалия й брат), Б. В. (съпруг на ищцата), В. Т. (втора съпруга на бащата на пострадалия К.) и А. К. (дъщеря на К.). Показанията са оценени като съответстващи на останалите обстоятелства и доказателства по делото.

Въз основа на обстоятелствата на конкретния случай, за справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди по чл. 52 от ЗЗД от въззивния съд е била определена сумата от 20 000 лева, намалена на 8 000 лева поради съпричиняване (60%) на вредоносния резултат от починалия – управляване на мотоциклета с превишена скорост (116 км/ч при разрешени 80 км/ч).

При така установеното първият и третият от поставените от касатора въпроси, с оглед възприетото от въззивния съд, че ищцата е извън кръга на лицата, посочени като имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък съгласно Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, са значими за изхода на производството (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ). Но по отношение на тях не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, нито от практиката на Върховния касационен съд.

Изричен отговор на въпросите е даден в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и той е, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, стоящи извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, е по изключение, за всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на тълкувателното решение е посочено изрично още, че тези лица трябва да са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Съобразена е Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка (кодифицирана версия), съдържаща задължение за държавите членки да създадат правна уредба, чрез която да се постигне пълно и справедливо обезщетение на всички пострадали, получили много сериозни увреждания.

При приложението на закона (чл. 52 от ЗЗД) по делото въззивният съд е съобразил практиката на ВКС и е приел, че е необходимо установяването на случай на изключение, при който вредите е справедливо да бъдат обезщетени, а въз основа на фактите и доказателствата по делото е достигнал до извода, че в конкретния случай това е така, тъй като е имало изключителна близост по линия на кръвна връзка (братът е бил пример и опора), но и изградени дълбоки и трайни приятелски отношения на споделяне и доверие (семействата, които братът и сестрата създали били изключително близки, тъй като сестрата е била омъжена за най-добрият приятел на своя брат). От смъртта на брат си ищцата е претърпяла и търпи огромна болка и страдание. Въззивният съд не е отрекъл, а е потвърдил, че посочените в тълкувателното решение предпоставки е трябвало да съществуват кумулативно. Приложимо е общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, а в случая тези кумулативно приложими предпоставки са били спазени.

Вторият въпрос на касатора е хипотетичен и не може да бъде определен като въпрос от значение за изхода на делото. Фактите и обстоятелствата, обосноваващи присъждането на обезщетение, са различни за всеки отделен случай и не могат да бъдат обобщени (категоризирани). Те се преценяват конкретно по всяко дело въз основа на събраните доказателства. Всъщност така е процедирал и въззивният съд, изградил свои фактически и правни изводи в обжалваното решение въз основа на конкретните житейски обстоятелства на случая. Хипотезите в посочените от касатора решения по т. д. № 531/2021г., т. д. № 377/2021г., т. д. № 889/2021г. и т. д. № 1010/2022г., всички по описа на ВКС, ТК са различни, при което не може да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС.

Останалите четири въпроса на касатора са идентични и могат да бъдат обобщени в питането, съдържащо се в шестия въпрос: “Материално легитимирани ли са да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък лицата, посочени в Тълкувателно решение №

1/2016г. от 21.06.2018г. по т. д. № 2016г. на ОСНГТК на ВКС за случаите, когато смъртта на близкия е настъпила преди 21.06.2018г.?“. Така обобщен въпросът е от значение за изхода на делото. На него въззивният съд е отговорил положително, а в хода на делото касаторът е поддържал друго - че тълкувателното решение, допускащо по изключение разширяване на кръга на правоимащите, не е било действащо съм 29.08.2015г., датата на пътния инцидент, при който е загинал К. Т. К..

Във връзка с въпроса не е удовлетворен посоченият от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1 т. 3 от ГПК и касационно обжалване също не може да бъде допуснато. Основанието не е обосновано чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на практика, която не е актуална с оглед промяна на законодателството или обществените условия, а при липсата на съдебна практика - чрез обосноваване на необходимостта от тълкуването на конкретна правна разпоредба, когато съдържащата се в нея правна уредба е непълна, неясна или противоречива (т. 4 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ).

Напротив, съществува трайна практика на Върховния касационен съд, съдържаща отговор на въпроса на касатора и тази практика, за която не се установява основание да бъде променяна, се явява съобразена от въззивния съд. Тя е в смисъл, че и за случаи, когато смъртта на близкия е настъпила преди 21.06.2018г., може да бъде определено и получено обезщетение за неимуществени вреди от лицата, посочени в Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по т. д. № 2016г. на ОСНГТК на ВКС. В този смисъл са постановените многобройни решения на състави на ВКС (решение № 50122 от 09.01.2023г. по т. д. № 1481/2021г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 50123 от 17.01.2023г. по т. д. № 1220/2021г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 50012 от 24.07.2023г. по т. д. № 2383/2021г. по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 50026 от 25.07.2023г. по т. д. № 2401/2021г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., решение № 50112 от 11.01.2024г. по т. д. № 2095/2022г. по описа на ВКС, ТК, І т. о., решение № 25 от 12.01.2024г. по гр. д. № 4660/2022г. по описа на ВКС, ГК, І г. о., решение № 50116 от 23.04.2024г. по т. д. № 1725/2022г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 50001 от 10.05.2024г. по т. д. № 1813/2022г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др.).

По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд – Сливен.

Относно оплакването на касатора за неправилно приложение на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ не е формулиран отделен въпрос, нито е формулиран въпрос във връзка с размера на присъденото обезщетение, и касационния съд не дължи произнасяне във връзка с тези оплаквания в касационната жалба.

Разноски на касатора по чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК при изхода на делото не са дължими.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20 от 18.01.2024г. по в. гр. д. № 456/2023г. на Окръжен съд – Сливен.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1.

2.