Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. М. А. против заповед № 8121К-2759/18.08.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година”. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на предписаната от закона форма, в противоречие с материалноправните норми на ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР) и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят моли за отмяната й и претендира присъждане на направените поделото разноски.

Ответникът – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното:

Със заповед № 8121з-433/20.04.2015 г. министърът на вътрешните работи, по повод постъпили данни за извършени дисциплинарни нарушения, нарежда извършване на проверка и назначава комисия да стори това.

В резултат на извършената проверка на 19.06.2015 г. е изготвена справка, с която се установява, че И. А. е извършил нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на служебни задължения, както и че е налице системност по смисъла на § 1, т. 22 от ПЗР на ЗМВР вр. чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Комисията констатира, че част от дисциплинарните нарушения са погасени по давност. Изготвена е справка, с която е предложено по отношение на служителя да се образува дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, направено е и предложение на същия да се наложи дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години”.

На 15.07.2015 г. директорът на Главна дирекция „Гранична полиция”...