Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез юриск. Маринова като процесуален представител, срещу решение № 224 от 11.04.2016 г., постановено по адм. дело № 70/2016 г. по описа на Административен съд - Монтана. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се претендира отмяната му.

Ответникът – [община], представлявана от кмета И. Б., в писмено възражение и защита излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 ЗУТ, административният съд е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу протокол - решение от 07.12.2015 г. за изготвяне на оценка по чл. 210 ЗУТ във връзка с учредяване право на прокарване на отклонение от мрежи и съоръжения през имоти - общинска собственост по реда на чл. 193 ЗУТ на комисия, назначена със заповед № 1434/26.11.2015 г. на кмета на [община].

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение за изготвяне на оценка по чл. 210 ЗУТ е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Обосновал е извод за спазена процедура по чл. 193 ЗУТ и за наличие на предпоставките по чл. 64, ал. 4, т. 2 и ал. 6 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ) за изплащане на еднократно обезщетение на [община] в качеството на собственик на имота – публична общинска собственост като условие за възникване на сервитута. Обсъдени са доводите на жалбоподателя за безвъзмездно учредяване правото на прокарване на отклонение от мрежи и съоръжения, свързани с тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ, които са приети за неоснователни. Съдът е направил заключение, че в разпоредбата на чл. 64 ЗЕ е предвиден изричен, специален ред за възникване на правото на сервитут, а в чл. 67, ал. 2 ЗЕ е уредена възможността за лицата, които вече възмездно са придобили това право, да използват безвъзмездно обектите - публична собственост по посочените в нормата начини. Обжалваното решение е неправилно.

Предмет на производството пред административния съд е определената по заявлението на жалбоподателя по реда на чл. 210 ЗУТ цена за правото на прокарване на отклонение за изграждане на въздушна кабелна линия за външно ел. захранване на конкретен обект по трасе, включващо улица в [населено място].

Основният спорен въпрос е дължи ли касационният жалбоподател еднократно обезщетение по смисъла на чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ на собственика на имота – [община], за да възникне сервитут или той възниква безвъзмездно по силата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ.

По делото не се спори, че [фирма] е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 ЗЕ. Няма спор, че частта от трасето, през която ще преминава кабелът за изграждане на обекта и която е предмет на оценката, извършена с оспорения административен акт, е улица и представлява публична общинска собственост.

Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. В чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ е предвидено, че сервитут е правото на прокарване на въздушни подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийното предприятие. Сервитутът възниква при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: когато има влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на съответните имоти и когато титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот - чл. 64, ал. 4 ЗЕ. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на чл. 210 и чл. 211 ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.

Според чл. 67, ал. 2 (изм. бр. 54/2012 г. ДВ, в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ лицата по чл. 62, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗЕ имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. Анализът на нормата налага извод, че същата обхваща текста на чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ и пресъздава определението относно сервитута за прокарване на въздушни и подземни електропроводи, по отношение на изброените имоти (вкл. улици), представляващи публична собственост, като е предвидено използването им да бъде безвъзмездно. Следователно, когато при осъществяване на дейността на лицата, които ще изграждат или експлоатират енергийния обект се засягат имоти, които не са публична собственост, в тяхна полза ще възникне сервитут след заплащане на еднократно обезщетение на собственика или носителя на ограничено вещно право в засегнатия имот, определено по реда на чл. 64, ал. 6 ЗЕ. В случаите, когато се засягат имоти - публична общинска или държавна собственост, правото да бъдат използвани следва да възниква безвъзмездно по силата на закона и обезщетение не се дължи. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че имотите – публична собственост са с предназначение за обществено ползване и не могат да са предмет на възмездни сделки - чл. 7, ал. 2 ЗОбС, т. е. са изключени от гражданския оборот. Затова и оценка по реда на чл. 210 ЗУТ не може да се извърши по критериите, предвидени в чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗЕ. Следователно, при попадане на учредените по силата на чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ сервитути в имот - публична общинска собственост е приложим режимът по чл. 67, ал. 2 ЗЕ, който дерогира общото правило по чл. 64, ал. 4 ЗЕ за изплащане на еднократно обезщетение като предпоставка за възникването им. Затова направените както в първоинстанционното производство, така и в касационната жалба доводи за издаване на оспореното решение на комисията по чл. 210 ЗУТ в противоречие с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ, са основателни.

Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорения административен акт.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1АПК, Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 224 от 11.04.2016 г., постановено по адм. дело № 70/2016 г. по описа на Административен съд – Монтана и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ протокол - решение от 07.12.2015 г. за оценка по чл. 210 ЗУТ на комисия, назначена със заповед № 1434/26.11.2015 г. на кмета на [община]. Решението е окончателно.