Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 323 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на С. Г. Г. съдия по вписванията при Районен съд Тополовград, подадена чрез адвокат Д. Та, срещу заповед № СД-02-2/21.07.2016 г. на Министъра на правосъдието, с което му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 2, т. 4 от ЗСВ - „уволнение” за извършено от него дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ.

В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Жалбоподателят твърди, че в заповедта не е посочено в какво се изразява нарушението, както и, че не са изложени мотиви за поведението на нарушителя, което препятства защитата му. Твърди се, че не е нарушена процедурата по издаването на нотариалния акт, както и че не е допуснал дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

Ответникът - министър на правосъдието, чрез процесуалните си представители главен юрисконсулт С. К и юрисконсулт Ташева изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за процесуално допустима като подадена в 7-дневния срок по чл. 323, ал. 1 ЗСВ от лице с правен интерес.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да постанови налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” административният орган е приел, че съдията по вписванията С. Г., който изпълнява и нотариални функции за района на Районен съд Тополовград, в нарушение на чл. 587, ал. 2 и ал. 3 от ГПК е извършил обстоятелствена проверка и с Постановление от 09.10.2015 г. е признал Б. Д. Г., К. Ш. К. и Г. Ш. К. за собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот - Нива, находяща се в землището на [населено място], [община], Област Х., в местността [местност], с площ от 15, 0 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 028143 по плана за земеразделяне, при квоти 16/30 ид. ч за Б. Г.,7/30 ид. ч за К. К. и 7/30 ид. ч за Г. К.. На основание постановлението от 09.10.2015 г. и съгласно чл. 587, ал. 2 от ГПК Г. е издал Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, № 146, том V, рег.№ 1338, нот. дело № 625/2015 г., с който е признал за собственици на същия недвижим имот при квоти 16/30 ид. ч за Б. Г.,7/30 ид. ч за К. К. и 7/30 ид. ч за Г. К..

Наказващият орган е счел, че при извършване на обстоятелствената проверка за придобиване на собствеността по давност са разпитани на трима свидетели, които не са посочени от кмета на общината, района или кметството, или определено от него длъжностно лице. В нарушение на чл. 587, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА) съдията по вписванията се е произнесъл с Постановление при липса на изискуемите от закона обстоятелства. В нарушение на чл. 588, ал. 1, т. 1 от ГПК съставеният от Г. констативен нотариален акт не съдържа реквизитите по чл. 580, т. 5 от ГПК-кратко описание на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 586, ал. 1 от ГПК. Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства административният орган е посочил като правно основание на заповедта виновно неизпълнение на служебните задължения, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 ЗСВ (редакцията към момента на издаване на заповедта) и е наложил обжалваното дисциплинарно наказание, като е изложил мотиви относно тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на извършителя, и е съобразил дадените от него писмени обяснения в хода на дисциплинарното производство.

Като прецени доказателствата по делото в тяхната съвкупност, извърши служебна проверка за валидността и законосъобразността на обжалваната заповед и разгледа доводите на страните, съдът намира, че заповедта е постановена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон и е в съответствие с целта на закона.

Не се спори от страните относно фактическите обстоятелства по делото. От представените документи по образуваното Нотариално дело № 625/2015 г. е видно, че до съдията по вписванията при Районен съд Тополовград е подадена молба-декларация от Б. Д. Г., от [населено място], К. Ш. К., от [населено място] и Г. Ш. К., от [населено място], за признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на обстоятелствена проверка. Молбата-декларация не е заверена от кмета на общината, района или кметството, както и от областната администрация, а тримата свидетели не са посочени от кмета на общината, района или кметството, или от определено от него длъжностно лице съгласно изискването на чл. 587, ал. 2 от ГПК. Въпреки това Г. е разпитал същите, видно от приложения Протокол от 09.10.2015 г., и въз основа на така събраните гласни доказателства е издал Постановление от 09.10.2015 г., с което е признал молителите за собственици на заявената нива. Постановлението е издадено при липса на изискуемите от закона доказателства, в нарушение на чл. 587, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА).

На основание постановлението от 09.10.2015 г. и съгласно чл. 587, ал. 2 от ГПК Г. е издал Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, № 146, том V, рег.№ 1338, нот. дело № 625/2015 г., с който е признал за собственици на Нива, находяща се в землището на [населено място], [община], Област Х., в местността [местност], с площ от 15, 0 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 028143 по плана за земеразделяне, при посочени съседи и при квоти 16/30 ид. ч за Б. Г.,7/30 ид. ч за К. К. и 7/30 ид. ч за Г. К..

На 19.10.2015 г. до съдията по вписванията при Районен съд Тополовград е подадена молба от Б. Г. Й. Г.,К. К., П. К., Г. К., И. К. и К. И., като пълномощник на [фирма], по повод на която е издаден Нотариален акт за покупко-продажбата № 174, том V, рег.№ 1376, нот. дело № 651 от 215 г., на същия недвижим имот - Нива, находяща се в землището на [населено място], [община], Област Х., в местността [местност], с площ от 15, 0 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 028143 по плана за земеразделяне, при посочени съседи.

На 02.12.2015 г. в деловодството на ВСС е постъпила жалба от Р. Д. М. във връзка с извършените от съдията по вписванията С. Г. действия. Жалбата е препратена на Инспектората на Министъра на правосъдието. Изискана е писмена справка и копие от посочените нотариални дела, както и становище от С. Г.- вх.№ 99/19.02.2016 г. Извършена е проверка по случая и е изготвен доклад от Главен инспектор Г. Д., представен на 14.04.2016 г. В доклада са отразени констатираните нарушения на установената процедура в действията на съдията по вписванията.

С. З № ИЗСВ-01-164/20.04.2016 г. на министъра на правосъдието е образувано дисциплинарно производство срещу С. Г. за извършени нарушения: на чл. 587, ал. 2 от ГПК - извършване на обстоятелствена проверка за придобиване право на собственост по давност чрез разпит на трима свидетели, които не са посочени от кмета на общината, района или кметството или определени от него длъжностно лице; в нарушение на чл. 587, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗС се е произнесъл с постановлление при липса на изискуемите от закона доказателства; в нарушение на чл. 588, ал. 1, т. 1 от ГПК съставеният от С. Г. нотариален акт не съдържа реквизитите по чл. 580, т. 5 от ГПК - кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 586, ал. 1 от ГПК за проверка от нотариус, дали праводателят е собственик на имота, и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката.

Заповедта и писмо изх.№ 94-Р-17/16 на Министерство на правосъдието, с което са поискани обяснения от съдията по вписванията в 7-дневен срок, са връчени лично на С. Г., на 03.05.2016 г. На 03.06.2016 г. в Министерството на правосъдието са постъпили писмени обяснения от съдията по вписванията С. Г. до министъра на правосъдието, в които твърди, че не извършил посочените нарушения, но не сочи аргументи и доказателства, оборващи констатираните нарушения. Изрично е посочил, че при новите реалности в държавата прилагането на процедурните правила по ЗСГ нарушава правата на гражданите по чл. 2 и чл. 6 от ГПК, като ограничава правото на гражданите да се обърнат за защита на свои имуществени интереси, като се поставят в зависимост от администрацията.

След анализ на събраните доказателства и изложените обяснения е прието, че при изпълнение на нотариалните си функции за района на Районен съд-Тополовград съдията по вписванията С. Г. е допуснал дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 5/редакцията преди изменението/ от ЗСВ, които са предпоставка за търсене на дисциплинарна отговорност и налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 2 от ЗСВ/редакцията преди изменението/. С. З № СД-02-2/21.07.2016 г. на министъра на правосъдието, на С. Г. – съдия по вписванията при Районен съд-Тополовград, изпълняващ и нотариални функции, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 от ЗСВ във връзка с чл. 82 от ЗННД, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

При тези данни съдът намира, че дисциплинарното наказание е наложено при спазване на административнопроизводствените правила на конкретното производство по ЗСВ, както и при наличие на материалноправно основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя. Спазено е изискването на чл. 321 ЗСВ - абсолютна предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание на съдия по вписванията, а именно на жалбоподателя С. Г. е дадена възможност в 7-дневен срок от връчването на заповедта за образуване на дисциплинарното производство, които са взети предвид и обсъдени от наказващия орган в мотивите на обжалваната заповед. Преди издаване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство е извършена проверка от Инспектората на Министъра на правосъдието, в хода на която са проверени документите по случая и са установени описаните по-горе безспорни факти.

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца – умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. С оглед на това, за да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да се установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е изложил мотиви за всеки от тях. Съгласно разпоредбата на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ (в относимата редакция ДВ, бр. 1 от 4.01.2011 г.) дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения на съдия, прокурор и следовател. Видовете дисциплинарни нарушения са изброени в ал. 4 от същата законова разпоредба, както следва: системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони (т. 1); действие или бездействие, което неоправдано забавя производството (т. 2); нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати (т. 3); действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт (т. 4); неизпълнение на други служебни задължения (т. 5).

В настоящия казус в действителност се установява, че е осъществен съставът на посоченото в т. 5 от чл. 307, ал. 4 от ЗСВ нарушение, тъй като съдията по вписванията С. Г. е извършил виновно неизпълнение на служебните си задължения във връзка с издаването на нотариалния акт за собственост на посочения недвижим имот - Нива, находяща се в землището на [населено място], [община], Област Х., в местността [местност], с площ от 15, 0 дка при посочени съседи.

В нарушение на чл. 587, ал. 2 и ал. 3 от ГПК съдията по вписванията С. Г. е извършил обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, които не са посочени от кмета на общината, района или кметството или определени от него длъжностно лице, и в нарушение на чл. 587, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗС се е произнесъл с постановлление при липса на изискуемите от закона доказателства.

Обстоятелствената проверка е правен способ за установяване право на собственост върху недвижим имот, когато собственикът не разполага с документ за своето право. Производството по установяване на придобивна давност/обстоятелствена проверка/ започва с писмена молба-декларация, която се подава чрез съответния кмет на община, район или кметство. Общината, както и областната администрация не са компетентни да се произнасят дали молителят е собственик на имота или не. Тяхно задължение е само да удостоверят на чие име е записан имота в актовите книги на общината и областта, да се опише имота с квадратура, граници и данъчна оценка, както и да се посочат трима свидетели по предложение на молителя и по възможност съседи на имота. В чл. 86 от ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА) е установена забрана за придобиване по давност на недвижими имоти, които са публична държавна или общинска собственост, което обстоятелство определя реда за подаване на молбата-декларация. Поради нуждата от издаване на удостоверение, съответно от общинската и от държавната администрация, на практика производството протича в две части-производство по издаване на удостоверение от държавната и общинската администрация, и производство по издаване на нотариалния акт. Тези два етапа са кумулативно свързани и своеобразно обусловени, зависят един от друг, тъй като са част от фактическия състав на цялата процедура по извършване на обстоятелствената проверка. Значението на посочените удостоверения е да се установи със същите, че заявеният имот не е публична държавна или общинска собственост, евентуално собственост на трето лице. Представянето на удостоверения дали имотът е държавна или общинска собственост /към датата на удостоверяването/ е елемент от това производство и задължителна предпоставка за продължаването му пред нотариуса, както и издаването на скица за имота - за да може да се пристъпи към втория етап от производството по издаване на констативния нотариален акт.

Въз основа на молбата се образува нотариално дело. Разпоредбата на чл. 587, ал. 2 ГПК вменява задължение, за целите на обстоятелствената проверка за придобиване на собствеността по давност, да бъдат посочени трима свидетели от кмета на общината или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот, по указание на собственика. По преценка на нотариуса могат да бъдат призовани и разпитани и други свидетели, ако това е необходимо за изясняване на фактическите обстоятелства по установяване на правното положение. В това производство са допустими на общо основание всички доказателства.

В случая от доказателствата по делото се установява, че съдията по вписванията при Районен съд Тополовград не е изискал подаването на писмената молба-декларация чрез съответния кмет, в чийто район се намира недвижимия имот, с приложено удостоверение от Служба „Държавна собственост” при Областния управител, удостоверение от Служба „Общинска собственост” при съответната община, удостоверение от Данъчна служба за това, на чие име е деклариран и записан имота, както и посочване от кмета на общината или определено от него лице на трима свидетели, които по възможност да бъдат съседи на имота. Липсата на посочените удостоверения от общинската и от държавната администрация, от които да е видно дали имотът, обект на проверката, е или не държавна или общинска собственост, води до липсата на правилна преценка и изясняване на действителното правно положение от страна на съдията по вписванията. Като не е спазил процедурата Г. е нарушил разпоредбата на чл. 587, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 86 от ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА).