Образувано е по касационна жалба на И. А. К., от [населено място], срещу Решение № 1605 /03.11.2015 г, постановено по адм. д. № 104 /2015 г, по описа на Административен съд - Бургас. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касаторката против Заповед № 8-Z-1841 /24.11. 2014 г, на кмета на [община]. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяната на оспорения съдебен акт и за прогласяване на нищожността на процесната заповед.

Ответниците – кметът на [община], С. Й. К. и Й. Й. К. – Р., не изразяват становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на И. А. К., от [населено място], срещу Заповед № 8-Z-1841 / 24.11.2014 г, на кмета на [община], с която е наредено на собствениците премахването на незаконен строеж "едноетажна постройка“ находяща се в поземлен имот с идентификатор 81178.41.24, с. о. Ч., землище на [населено място], [община].

Съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган и е в предвидената от закона форма. Същият е отхвърлил жалбата на И. А. К., мотивирайки решението си с приетите неоспорени доказателства по делото, които безспорно сочат за наличието на незаконен строеж. Решението е правилно.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма. От данните по делото и от назначената и неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза безспорно се установява, че едноетажната масивна жилищна сграда представлява „строеж“ по смисъла на легалното определение, въведено от законодателя в параграф 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който се изискват строителни книжа – одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Касаторката И. А. К. не е представила изискуемата документация за процесната постройка, поради което правилен е изводът на инстанцията по същество, че строежът е незаконен. С оглед неизяснения период на извършване процесния строеж и неангажиране на доказателства в тази насока от жалбоподателя, не може да бъде изследвана търпимостта на едноетажната постройка, по смисъла на параграф §16 от ПР на ЗУТ или §127 ПРЗ на ЗУТ.

Процесната заповед е издадена след извършена проверка с издаден констативен акт № 37 /03.09.2014 г, както е отразено в същата. Въпросното производство е различно от това, започнато с констативен акт № 5 /20.01.2004 г, което е по процедура по узаконяване по § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ. Развитите в касационната жалба възражения за нищожност са неоснователни. Освен това, дори да се приеме, че е налице висящо административно производство по узаконяване на строежа, тъй като същото не е завършено преди постановяването на атакуваното първоинстанционно решение, то е се явява неотносимо.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1605 /03.11. 2015 г, постановено по адм. д, № 104 /2015 год., по описа на Административен съд - Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно.