Производството е по реда на чл. 208-чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от [фирма], със седалище в [населено място], [община], представлявано от управителите К. С. и А. Ц., срещу решение № 372 от 20.01.2016 г., постановено по адм. дело № 5260/2015 г. от Административен съд – София град. С жалбата са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъде отменено решение № Ц-6/13.03.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в частта му по раздел I.1 и раздел II.
Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране в представени по делото писмени бележки и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител, юрк.. М, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила, както и да ѝ бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни - [фирма] ( [фирма]) и [фирма] не ангажират становище по жалбата.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд - София град е прекратил производството по образуваното пред него дело по жалбата на [фирма] в частта срещу раздел V от Решение № Ц – 6 от 13.03.2014 г. на ДКЕВР поради липса на правен интерес и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу същото решение в частта му по раздел I.1 и раздел II, с които ДКЕВР е утвърдила, считано от 13.03.2014 г. на [фирма] цена за достъп до електропреносната мрежа в размер от 2, 45 лева/МВтч без ДДС за производители на ел. енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени. Пред настоящата инстанция се обжалва съдебното решение само в частта му с която жалбата на [фирма] срещу раздел I.1 и раздел II на Решение № Ц – 6/13.03.2014 г. на ДКЕВР е била отхвърлена. В прекратителната му част решението на Административен съд – София град е влязло в сила и не е предмет на обсъждане от настоящия съдебен състав.
За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че атакуваното решение е издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката – чл. 10 от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ), а с чл. 21, т. 8 от същия закон на КЕВР било предоставено правомощието да осъществява регулирането на цените в случаите, предвидени в ЗЕ, както и да определя ежегодно пределна цена за сключване на сделки на пазара на балансираща енергия. В раздела за ценовото регулиране законодателят бил посочил, че на регулиране от комисията подлежат цените за достъп и/или за пренос през електропреносната и електроразпределителните мрежи (чл. 30, ал. 1, т. 10 и т. 13 от ЗЕ). Съдът е обсъдил и изменението на ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г. в сила от 17.07.2012 г.), според което в чл. 84, ал. 2 от ЗЕ е регламентирано, че производителите на ел. енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, като легалното определение за "достъп" било формулирано в §1, т. 15 от ДР на ЗЕ - това е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена. Оттук съдът е извел заключение, че се касае за сделка, имаща за предмет достъп до електроразпределителната мрежа на производител на електрическа енергия от ВИ, който ползва преференциални цени. Административният съд е приложил нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ във връзка с §197 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ и е преценил, че в закона е предвидено условията за достъп да се уреждат с договор между оператора на електроразпределителната мрежа и производителя на електрическа енергия, с който следва да се уредят правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги, който договор производителите на електрическа енергия задължително следва да сключат с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа и той представлява необходимо условие за изпълнение на договорите за продажба на електрическа енергия, съгласно текста на чл. 82, ал. 3 от ЗЕ. В мотивите на обжалваното решение е обсъден §197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, чрез който е уредено специално правомощие на комисията да определи подлежаща на регулиране цена за достъп, като част от условията за достъп до сключването на договор и то по отношение на несключили в определения от закона срок договор производители на електрическа енергия. Такъв договор бил налице за жалбоподателя и то преди да изтече срокът по §197 от ПЗР на ЗЕ.
Решението било постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Производството било осъществено съобразно правилата на раздел IV „Ценово регулиране“ от глава трета на ЗЕ. Изцяло била спазена и процедурата по чл. 39 - чл. 53 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (Наредба № 1/18.03.2013 г.). Подадени били заявления до ДКЕВР за определяне на цени за достъп на производителите на ел. енергия до електропреносната мрежа, като след допълнително направени уточнения от комисията, заявителите представили необходимата информация и приложения. Преписката била попълнена с изискуемите от закона и подзаконовите нормативни актова доказателства. Съобщението за датата на насроченото открито заседание за обсъждане на заявленията, заедно с доклада на специалистите, било обявено по предвидения ред. На закрито заседание на комисията бил приет проект за решение, който е бил подложен на обществено обсъждане по правилата на чл. 14 от ЗЕ. Решението било прието след преценка на заявленията и обсъждане на становищата на заинтересованите лица в закрито заседание на Комисията, след което било изпратено на адресатите и надлежно публикувано.
Според съда, в оспорената си част решението на ДКЕВР било постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. На основание чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ регулаторният орган утвърдил, считано от 13.03.2014 г., на жалбоподателя като производител на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия, която се изкупува по преференциални цени, цена на достъп до електропреносната мрежа -2, 45 лв./МВтч. Според раздел втори на процесното решение цените се дължат на [фирма] от всички производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени, независимо от мястото на присъединяване. Производителите, присъединени към електроразпределителните мрежи, заплащат цените на операторите на електроразпределителните мрежи, които ги превеждат на [фирма].
Цената според съда била определена след прецизен фактически и правен анализ и оценка на отчетната и прогнозната информация, предоставена от заявителя, одобряване на необходимите приходи на енергийното предприятие, включително икономически обоснованите разходи за дейността на [фирма], приети с протоколно решение № 25 от 13.02.2014 г. Утвърдените от ДКЕВР цени били формирани в съответствие с изискванията на чл. 29 от ЗЕ. Същите се основавали на обективни критерии и били определени съобразно предварително зададени изисквания. Комисията с писма изискала от електроразпределителните дружества отчетна и прогнозна информация за периода от 01.08.2013 г. до 31.07.2014 г. относно балансовата стойност на активите, обслужващи производители на електрическа енергия от възобновяеми източници и начина на придобиването им със съответните амортизационни отчисления. Констатирано е, че дружествата са представили поисканата информация, след което работни групи били извършили анализ на предоставените данни за разходите, които се предизвиквали от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници и след проведено обществено обсъждане на проекта на решение за утвърждаване на цени за достъп и разглеждане на постъпилите възражения е издадено процесното решение № Ц – 6 от 13.03.2014 г., с което Комисията е приела, че цената за достъп до електропреносната мрежа на [фирма], която се дължи от производители на електрическа енергия, следва да бъде определена в размер на 2, 45 лева/МВтч. Приложена била нормата на чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, изискваща производителите на електрическа енергия да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителната мрежа. Съобразена била и разпоредбата на чл. 29 от Наредба № 1 от 18.03.2013г. за регулиране на цените на електрическа енергия, според която цената за достъп до разпределителната мрежа се образува въз основа на утвърдените прогнозни необходими годишни приходи съгласно чл. 9 и утвърденото прогнозно количество електрическа енергия за разпределение.
От страна на жалбоподателя не били ангажирани доказателства, които да опровергаят материалноправната законосъобразност на атакуваното решение. Съдът е приел същото за мотивирано при правилна фактическата установеност въз основа на събраните по делото доказателства, при стриктното спазване на процедурата в наредбата и приложението на чл. 29 от същата. Решението на КЕВР било съобразено и с целите на ЗЕ, като корекциите, нанесени в представените от заявителите данни били насочени към оптимизиране на разходите и ефективно ползване на енергийните ресурси, чрез което се постигал необходимият баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. Определените цени за достъп не били дискриминационни по отношение на производителите на електроенергия от вятър и слънце, доколкото комисията била взела предвид разходите, заявени от [фирма] за закупуване на допълнителна резервна мощност във връзка с балансиране на производителите от възобновяеми източници – вятър и слънце. Приходите от цената за достъп следвало да възстановят разходите на [фирма] във връзка със закупуване на допълнителната резервна мощност.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.
Оспорената част от процесното решение на КЕВР е постановена при спазване императивните изисквания на Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия материалния закон и в съответствие с чл. 30, ал. 1, т. 10 от ЗЕ. Правилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразно определена цената за достъп до електропреносната мрежа за производители на електрическа енергия, произведена от слънчева или вятърна енергия. Регулаторният орган се е произнесъл с оспореното решение след извършен подробен фактически и правен анализ и обоснована оценка на предоставената от заявителя за периода от 01.08.2013 г. до 31.07.2014 г. отчетна и прогнозна информация съобразно конкретните параметри на съответните ценообразуващи елементи. Правилно е било установено, че административното производство по издаване на процесното решение е започнало по заявления с вх. № Е-13-41-52/13.09.2012 г. от [фирма], вх.№ Е-13-32-5/13.09.2012 г. от [фирма], с вх.№ Е-13-ЗЗ-4/13.09.2012 г. от [фирма] и с вх.№ Е-13-31-18/13.09.2012 г. от [фирма], с които енергийните дружества са поискали определяне на временни цени за достъп до електропреносната мрежа за производители на електрическа енергия от ВИ, ползващи преференциални цени, както и искане за определянето на окончателни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, обосновавайки се с големия брой нови производители на енергия от възобновяеми източници, влезли в експлоатация към момента и предвид факта, че очакваните мощности, които ще бъдат въведени и разходите по диспечирането им значително нарастват и следва да бъдат своевременно покривани. Настоящият съдебен състав споделя извода на административния съд, че са налице влезли в сила съдебни решения по отношение на първото искане, но с тях не се прегражда пътя на второто заявено искане, защото законодателят не изключва такава възможност и не урежда изрично разглеждането на двете искания в едно производство. По силата на чл. 49, ал. 1 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за комисията е предвидено правомощие да определи временни цени за достъп по чл. 30, ал. 1, т. 10, 12, 13, 14 и 15 от ЗЕ, когато е налице забавяне при определянето на окончателни цени, от което е направен извод, че определянето на временни цени е самостоятелно производство, с оглед на което в предходното решение № Ц-ЗЗ/14.09.2013 г. на ДКЕВР има произнасяне само относно определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, без да е налице произнасяне относно окончателната цена за достъп, предвид необходимостта от допълнително време за събиране на цялостната необходима информация в рамките на процедурата по утвърждаване на цени съгласно Наредба за регулиране на цените на електрическа енергия (НРЦЕЕ).