Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е касационна жалба, подадена от адв. Е. Б, в качеството й на пълномощник на С. К. К. от [населено място], срещу Решение № 184 от 22.10.2015 г., постановено по адм. дело № 390/2014 г. от Административен съд С. З, в която се твърди неправилност и необоснованост на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество.

Ответната страна – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ [населено място], чрез пълномощника юрк.. М, дава становище за неоснователност на жалбата.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба по изложени в пледоарията му съображения.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, искът на С. К. К., с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” [населено място], с който е претендирано присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 21 793. 20 лв., настъпили вследствие изработване на нов проект за строеж „Силозно стопанство към мелница” в [населено място] по разпореждане на административния орган и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 1 153. 80 лева разноски по делото, представляващи разходи за юрисконсултска защита.

За да мотивира този правен резултат съдът е приел за установено, че Началникът на Районна служба ПБЗН [населено място] е издал становище за противопожарна осигуреност на строеж с рег. № 691 от 23.06.2011 г., с което е отказал да съгласува, представения от г-н К., технически проект на обект „Силозно стопанство към мелница” в [населено място] поради неспазени изисквания на раздел І и ІІ от глава ХV и раздел І от глава ХІ на Наредба № І-з-1971 за СТПНОБП. Проектът е съгласуван с последващо становище - рег. № 1017 от 15.07.2011 г. на същия административен орган.

Установено е още, че с наказателно постановление /НП/ № 17 от 01.12.2011 г., издадено от Началника на Районна служба ПБЗН [населено място], въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 17 от 08.07.2011 г., на основание чл. 232, ал. 4, т. 2 от ЗУТ на ищеца е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000 лв. за това, че като проектант на част „Пожарна безопасност” на инвестиционен проект за строеж „Силозно стопанство към мелница” в [населено място] не е предвидил пасивна мярка за пожарна безопасност, съгласно т .2.1.1, предложение първо, хипотеза пета – „разстояние между сградите и съоръженията” от Приложение № 3 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № І-з-1971 за СТПНОБП на проектираните метални незащитени силози за съхранение на жито в насипно състояние, отнасяща се до спазване на нормативно изискуемите минимални разстояния от силозите до съществуващите сгради. Наказателното постановление е отменено с Решение № 261 от 10.04.2014 г. по АНД № 1636/ 2014 г. по описа на Районен съд Дупница по съображения за липса на извършено нарушение от обективна и субективна страна, оставено в сила с Решение № 282 от 30.06.2014 г. по КНАД № 219/ 2014 г. по описа на Административен съд Кюстендил.

С НП № 18 от 01.12.2011 г., издадено от Началника на Районна служба ПБЗН [населено място], въз основа на АУАН № 18 от 08.07.2011 г., на С. К., на основание чл. 232, ал. 4, т. 2 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 3 000лв за това, че като проектант на част „Пожарна безопасност” на инвестиционен проект за строеж „Силозно стопанство към мелница” в [населено място] не е предвидил пасивна мярка за пожарна безопасност, съгласно т. 2.1.4.1, предложение първо, хипотеза пета –„огнезащита” от Приложение № 3 към чл. 4, ал. 1 от Наредба № І-з-1971 за СТПНОБП на предвидените хоризонтални стоманени конструкции на носещите елементи на транспортьорите за зърно за достигане на нормативно изискващата се огнеустойчивост R30, което също е отменено - с Решение № 245 от 02.04.2014 г., постановено по АНД № 1706/ 2014 г. по описа на Районен съд Дупница по съображения за липса на извършено нарушение от обективна и субективна страна, оставено в сила с Решение № 288 от 04.07.2014 г. по КНАД № 218/ 2014 г. по описа на Административен съд Кюстендил

В двете НП е посочено, че нарушенията са открити на 27.06.2011г при извършване на проверка за съответствие с изискванията за пожарна безопасност на инвестиционния проект.

Във връзка с твърденията на нанесени имуществени вреди съдът е назначил експертиза, чието заключение е приел като компетентно и обективно, неоспорено от страните. От заключението е установил, че във връзка със забележките на органите за пожарна безопасност в становище рег. № 691 от 23.06.2011 г. ищецът е извършил промени в инвестиционния проект за строеж на „Силозно стопанство към мелница” в [населено място] в частите: „Пожарна безопасност”, „Машинно-технологична”, „Строителни конструкции” и „Архитектурна”, като разходите, изчислени по съответните методики възлизат на минимум 12 523 лв. /15 027 лв. с ДДС/ и максимум 23 303 лв. /27 963 лв. с ДДС/. За да докаже разходите си, пред съда К. е представил хонорарна сметка от 28.07.2014 г., подписана от него, за изработване на нов проект за строеж „Силозно стопанство към мелница” в [населено място], в която са посочени суми за преработката в части „Строително конструктивна” – 8 331 лв., „Пожарна безопасност” – 4 438 лв., „Машинно технологична” – 3 592 лв. и „Архитектурна” - 1 800 лв.

Въз основа на тази фактическа установеност съдът е приел, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан, тъй като не са налице комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за да се ангажира безвиновната отговорност на държавата.

1. Не е налице отменен, като незаконосъобразен, по съответния ред, административен акт, тъй като становището за протовипожарна осигуреност на строеж, съдържащо отказ за съгласуване на техническия проект, на което кумулативно с отменените наказателни постановления се основава ищцовата претенция, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Становището е основание за отказ да се одобри представения проект, който отказ, съгласно чл. 146 от ЗУТ може да бъде оспорван, по реда на чл. 216 ЗУТ от възложителя. Становището няма самостоятелен характер, от една страна. От друга, съгласно действащия към този релевантен момент специален закон – чл. 91б, ал. 13 ЗМВР /ДВ бр. 69 от 2008 г., отм. ДВ 53 от 2014 г./ становищата на органите по пожарна безопасност и защита на населението за съответствие на инвестиционните проекти с изискванията за пожарна безопасност са изключени от обхвата на административния и съдебен контрол. В този смисъл становището не може да се приеме за елемент от състава на чл. 1 ЗОДОВ – то не е административен акт, нито фактическо действие/бездействие, чиято законосъобразност да се изследва.

2. Ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е ангажирал доказателства за действително понесени имуществени вреди от допълнително положен труд и заплатен хонорар. Представената в тази връзка хонорарна сметка е изготвена много по-късно от твърдяното време на настъпване на увреждането, подписана е само от ищеца и отразяванията в нея не съответстват на изложеното в заключението на изготвената по делото експертиза по отношение на извършените проектантски дейности във връзка с отстраняване на забележките, направени от органа по пожарна безопасност. Самото заключение на вещото лице също не би могло да обоснове извод за фактическа установеност на вредите и точния им размер, тъй като е основано на предположения, а не на реално доказани факти.

3. Не е налице и третата предпоставка на закона, а именно: пряка и непосредствена причинна връзка. От самите НП няма как да са произтекли имуществените вреди, изразяващи се заплатени суми за преработка на проекта, защото те не предписват такова поведение за проектанта. Освен това НП са издадени на 01.12.2011 г., а според твърденията на ищеца в исковата молба увреждането е настъпило преди 15.07.2011 г. /датата, на която е издадено положителното становище за съгласуване рег. № 1017 от 15.07.2011 г. на Началника на Районна служба ПБЗН [населено място] /. Претендираните щети не са резултат и от отрицателното становище № 691 от 23.06.2011 г., тъй като предприетите мерки по преработката на проекта не са били задължителни по аргумент от чл. 12, ал. 4, т. 3 от Наредба № І-з-1971 за СТПНОБП.

Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните.

За да се реализира отговорността на държавата по реда на специалния закон ищецът следва да докаже наличието на всички, комулативно изискуеми, предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно: отменен, като незаконосъобразен, по съответния ред, административен акт, действие/бездействие; на административен орган на държавата/общината; постановен в изпълнение на административна дейност; вреда; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и вредата. Доказателствената тежест е на ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на всички елементи на състава на нормата в условията на комулативност.

При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай ищецът твърди, че от отменените от съда, с влезли в сила съдебни актове, наказателни постановления № 17 и № 18 от 01.12.2011 г. за него са настъпили имуществени вреди в размер на 21 793. 20 лв., които претендира ответникът да му заплати.

При наличните по делото доказателства неправилно съдът е приел, че не е налице първата от изискуемите от закона предпоставки отм. , като незаконосъобразен акт на административния орган, от който ищецът твърди, че е имуществено засегнат. Двете наказателни постановления - № 17 и № 18 от 01.12.2001 г. са издадени срещу С. К. именно в качеството му на проектант на част „Противопожарна безопасност“ на инвестиционен проект с възложител [фирма], със седалище [населено място], предложен за съгласуване на РС „ПБЗН“ [населено място] и санкцията по тези актове е с правно основание – чл. 232, ал. 4, т. 2 ЗУТ – „ … като проектант изработва проекти, несъобразени с този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството или не упражнява авторски надзор, съобразно сключения договор.“.

Наличието на една от визираните от законодателя предпоставки обаче не е достатъчно, за да се реализира отговорността на държавата, както се посочи по-горе.

Правилни са изводите на съда, че твърдяната от ищеца вреда в размер на 21 793. 20 лв. не е доказана. Като доказателство в тази посока ищецът е представил „хонорарна сметка за допълнително изработен проект“, която е съставил сам. Допълнителното изработване на проекта, както сам ищецът сочи в исковата си молба, той е направил „… само и само да не плаща(м) неустойки по договора с Възложителя“, т. е. без да е изчакал произнасянето на съда по оспорването, без да е получил и становище от възложителя. Следователно, не може да се твърди, че сумите, визирани в хонорарната сметка са пряка и непосредствена последица от отменените наказателни постановления № 17 и № 18. В случая г-н К. претендира Държавата да му заплати нещо, което той е платил по свое собствено усмотрение.

От друга – направените допълнителни разходи за допълнително изготвения проект не представляват „реална“ вреда по смисъла на закона. Проектантът е пропуснал да реализира полза, която би получил ако възложителят се бе съгласил да заплати допълнително изработения проект. А пропуснатите ползи също подлежат на доказване.

При положение, че не е установена една от предвидените във фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки – реална вреда, искът е неоснователен. Неоснователни са и наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на контролираното решение. Твърденията, че то е необосновано, постановено без да се обсъдят всички представени доказателства са неоснователни по изложените по-горе мотиви.

Пред касационния съд не са представени нови писмени доказателства, които да обосноват извод различен от този на решаващия съд, не са налице и касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 184 от 22.10.2015 г., постановено по адм. дело № 390/2014 г. от Административен съд С. З.

Решението е окончателно.