№ 143

гр. София 05.03.2014 г.

Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Теодора Нинова

Членове: Светлана Калинова

Геника Михайлова

разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 803 по описа за 2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 414/ 31.10.2013 г. по гр. д. № 1303/ 2013 г. в частта, с която Старозагорският окръжен съд след частична отмяна на решение № 689/ 31.05.2013 г. по гр. д. № 5203/ 2012 г. по описа на Старозагорски районен съд допуска до съдебна делба при равни квоти между М. М. Б. ЕГН [ЕГН] и К. М. М. ЕГН [ЕГН] жилищна сграда с идентификатор 68850. 520.289. 1, построена

на два жилищни етажа с един приземен с гараж и тавански помещения в подпокривното пространство, със застроена площ 87. 10 кв. м. и разгърната застроена площ 174. 20 кв. м, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.520.289 с административен адрес [населено място], [улица]

. Решението се обжалва от К. М. М. в посочената част. К. намира решението за частично недопустимо, като постановено по непредявен иск за делба на гараж. По иска за делба на сградата след усвоено право на строеж повдига и въпроси, които касаят правилността на решението. Уточнени при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС, поставените от касатора въпроси се включват в следния общ процесуалноправен: има ли правомощие съдът и по какъв начин е длъжен да тълкува констатацията на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост в нотариалния акт, ако в исковото производство са приети същите документи, които са били представени и в производството по чл. 483, ал. 2 ГПК отм., респективно по...