Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Роза П. М. срещу решение № 6502 от 26.09.2013 г., постановено по гр. д. № 16386 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, с което е потвърдено решение от 11.10.2012 г. по гр. д.№ 23867 от 2012 г. на Софийския районен съд, 62 състав за допускане на делба на поземлен имот с идентификатор 68134.4334.13 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-51 от 15.07.2010 г. на Изпълнителния директор на А., находящ се в [населено място],[жк], [улица] между Роза П. М., Горка К. И. и Г. К. Д. при квоти 2/4 ид. ч. за Роза М. и по 1/4 ид. ч. за Горка И. и Г. Д..

К. Роза П. М. твърди, че решението на Софийския градски съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т. 1 и т. 3 на ал. 1 на чл. 280 от ГПК. Счита, че решението противоречи на цитираната от нея задължителна практика на ВКС /решение № 141 от 19.02.2009 г. по гр. д.№ 646 от 2008 г. на ВКС, ГК, Четвърто г. о., решение № 116 от 17.04.2009 г. по н. д.№ 64 от 2009 г. на ВКС, НК, Второ н. о., решение № 548 от 04.03.2009 г. по н. д.№ 553 от 2008 г. на ВКС, НК, Второ н. о., решение № 3141 от 10.03.2009 г. по адм. д.№ 12956 от 2008 г. на ВАС, решение № 3856 от 02.04.2008 г. по адм. д.№ 176 от 2008 г. на ВАС, решение № 520 от 13.09.2010 г. по гр. д.№ 1818 от 2009 г. на ВКС, ГК, Трето г. о., решение № 322 от 28.04.2010 г. по гр. д.№ 99 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г. о., решение № 157 от 30.03.2012 г. по гр. д.№ 209 от 2011 г. на ВКС, Първо г. о./ по следните правни въпроси, уточнени от ВКС: 1. Представлява ли процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК разглеждането на делото от съда в отсъствието на въззивника, без надлежен процесуален представител на същия, 2. Процесулен представител на ответницата по делото ли е сина й, който разполага с общо пълномощно от нея да я представлява пред данъчни, общински и органи на съдебната власт и който е извършил процесуални действия от нейно име по конкретното дело и 3. Дали постановеното при липса на процесуална легитимация на ищците решение е допустимо. Освен това твърди, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

В писмен отговор от 09.01.2014 г. ответниците по жалбата Горка К. И. и Г. К. Д. оспорват жалбата. Претендират за разноски.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт - въззивно решение по иск за делба. Не са налице обаче посочените от касаторката основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от нея правни въпроси:

1. Първият поставен правен въпрос /представлява ли процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК разглеждането на делото от съда в отсъствието на въззивника, без надлежен процесуален представител на същия/ е неотносим към настоящото дело, по което ответницата е имала надлежен процесуален представител - сина й П. Р. М. с представено по делото нотариално заверено пълномощно от 24.01.2006 г. Приетото от първоинстанционния и от въззивния съд, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в случаите, в които пречка за явяване по делото съществува само за страната по делото, но не и за нейния процесуален представител, съответства на задължителната практика на ВКС по приложението на чл. 142, ал. 2 от ГПК. Поради това този въпрос не може да послужи като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.

2. По втория поставен правен въпрос /процесуален представител на ответницата по делото ли е сина й, който разполага с общо пълномощно от нея да я представлява пред данъчни, общински и органи на съдебната власт и който е извършил процесуални действия от нейно име по конкретното дело/ липсва противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС и на съдилищата в страната. В съответствие с практиката в обжалваното решение е прието, че съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ГПК синът на страната по делото е неин надлежен процесуален представител, когато разполага с пълномощно. По този въпрос не е налице и основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 2 от ГПК относно процесуалното представителство на децата на страна по делото е ясна и не се нуждае от тълкуване. Освен това, както вече бе посочено, по приложението на тази норма има съдебна практика, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази съдебна практика.

3. Третият поставен правен въпрос /дали постановеното при липса на процесуална легитимация на ищците решение е допустимо/ също е неотносим към конкретното дело, по което не се установява липса на процесуална легитимация на ищците. Ако ищците не са съсобственици на делбения имот, както твърди касаторката, би липсвала не процесуално-правна легитимация, а материално-правна легитимация, което от своя страна би било основание за отхвърляне на иска, а не за прекратяване на делото /при липса на процесуално-правна легитимация на ищците искът е недопустим и постановеното по такъв иск решение също е недопустимо, докато при липса на материално-правна легитимация искът е допустим, но неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а постановеното по такъв иск решение е допустимо/. Ето защо, в настоящия случай не съществува вероятност за недопустимост на обжалваното съдебно решение и поради това то не следва да се допуска до касационно обжалване.

Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответницата по жалбата Горка И. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 200 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6502 от 26.09.2013 г., постановено по гр. д. № 16386 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав.

ОСЪЖДА Роза П. М.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Горка К. И.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл. 78 от ГПК сумата 200 лв. /двеста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС на РБ.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ЧЛЕНОВЕ: