ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4846

гр. София, 25.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Мими Фурнаджиева

Членове:Веска Р.а

Златина Рубиева

като разгледа докладваното от З. Р. К. гражданско дело № 20248002101156 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Д. М., чрез процесуалния му представител адв. И. И., срещу решение № 538 от 21.09.2023 г. по в. гр. д. № 95/2023 г., постановено от Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 900352 от 23.11.2022 г., постановено по гр. д. № 311/2021 г. от Районен съд – Сандански. Касаторът – Н. Д. М. подържа, че въззивното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила.

Излага доводи, че съдът не е анализирал и преценил съвкупността от всички събрани доказателства с оглед интереса на децата.

По делото е постъпила и молба с вх. № 14599 от 23.08.2024 г. Съдът не следва да взема предвид изложеното в същата, поради следните съображения: В срока по чл. 283 ГПК страната, подала касационна жалба, може да допълва жалбата, както и да сочи нови основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а след срока по чл. 283 ГПК страната може да допълва съдържанието на жалбата, като уточнява основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК само в изпълнение на дадените от съда указания за отстраняване нередовности и то в срока, определен от съда за тази цел /чл. 285 ГПК/. Доколкото в случая не се касае за нито една от посочените хипотези и допълнителното изложение е подадено извън срока по чл. 283 ГПК, то същото не следва да се взема предвид от съда. Допълнително следва да се посочи, че с молбата се представят нови писмени доказателства, които не могат да бъдат съобразени, тъй като преценката на събрания по делото доказателствен материал не е предмет на производството по чл. 288 ГПК – арг. от т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС.

Ответницата по касационната жалба Б. Н. Й., в срок е подала отговор чрез адв. Я. Т., с който оспорва основателността на подадената жалба. Счита постановеното от въззивния съд решение за правилно – в съответствие с материалния и процесуалния закон, и обосновано.

Направено е искане за присъждане на разноски съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал.1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал.1 ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което упражняването на родителските права спрямо общите на страните деца – О. Н. М. и М. Н. М. е предоставено на майката – ищцата Б. Н. К.; определено е местоживеенето на децата при майката в [населено място]; определен е режим на лични отношения на децата с баща им, и същият е осъден да заплаща месечна издръжка на децата си в размер на 190 лв. на по - големия син О. и 180 лв. на по-малкия – М., считано от 17.03.2021 г. до настъпване на законни основания, обуславящи нейното изменение, както и сумите 245 лв. на О. и 240 лв. на М., представляващи издръжка за минал период – от 01.02.2021 г. до 17.03.2021 г. Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените насрещни искове от ответника Н. Д. М. за предоставянето на упражняване на родителските права на него, определянето на местоживеенето на децата при него, определяне на режим на лични контакти на децата с майка им и заплащане на месечна издръжка от нея. Въззивният съд е приел, че са предявени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК във вр. с чл. 59 СК, както и искове по чл. 142, чл. 143 и чл. 149 СК във връзка със спора между страните като родители на малолетните О. Н. М. и М. Н. М. за упражняването на родителските права, определянето на местоживеенето на децата, определяне на режим за лични контакти и издръжка.

От фактическа страна е прието за установено, че страните са живеели във фактическо съжителство на съпружески начала, без да имат сключен граждански брак, за периода от м. 10.2010 г. до м. 01.2021 г., когато майката, заедно с децата, е напуснала семейното жилище и се установила заедно с тях в [населено място] при родителите си. За периода до напускането на семейното жилище и двамата родители са полагали грижи за децата.

За да установи висшия интерес на децата, съдът е взел предвид събрания по делото доказателствен материал, като е посочил, че пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, допусната е и приета съдебно-психологическа експертиза, изслушани са родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК, в последното съдебно заседание по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗД е изслушано и детето О., а пред въззивната инстанция са приобщени и актуални социални доклади от Агенция за социално подпомагане - Отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ - [населено място] и [населено място]. От социалните доклади, както и заключението на вещото лице, съдът е приел, че и двамата родители притежават необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на децата си. Отхвърлени са доводите на бащата за оспорване на капацитета на майката, че при напускането на семейното жилище същата е предпочела собствения си интерес пред този на децата. Въпреки че не са установени причините за напускането на семейното жилище от майката, съдът е приел, че същата е положила необходимите грижи за децата, като веднага след преместването е осигурила подходящи жилищни условия и социална среда, включително образователна, в района на нейното местожителство. Битовите условия за живот при всеки от двамата родители са преценени като еднакво пригодни. По отношение на връзката на децата с двамата родители е установено, че липсва родителско отчуждение и децата са съхранили емоционалната привързаност и обич и към двамата родители. Разликата между родителите, която съдът е установил въз основа на приетата експертиза, и е обусловила преценката му на кого да бъдат предоставени родителските права, е в ценностната система на всеки от тях и възпитателния им подход към децата. Прието е, че майката е по-загрижена за цялостното развитие на децата, стреми се да им осигури присъствие, което да посреща техните емоционални потребности, нуждата от споделяне, емпатия и доверие, но също така изключително държи на това същите да са образовани и да придобият знания и умения, настоява децата да посещават извънучилищни занимания и посещения на частни уроци. Бащата е загрижен родител, който има потенциал да развива родителския си капацитет, проявява усърдие в грижата за децата и като мъж е авторитет за момчетата, но същият не е достатъчно последователен и настоятелен в усилията си за тяхното добро образование. Проявява избирателност в какви насоки следва да се развиват без да взима предвид действителните им интереси, наклонности и таланти. Направен е извод, че ценностната система на майката и възпитателния подход към децата е създал правилни нагласи у тях и е основната причина за възприемане и за съхраняване на уважението, обичта и емоционалната привързаност и към двамата родители. Посоченото не е повлияно от обстоятелството, че майката е създала ново семейство, тъй като е установено, че именно тя води децата при баща им да прекарат там цялата си лятна ваканция.

Допълнително е отчетено, че независимо от заявената от бащата готовност да полага грижи за децата си, същият не поддържа постоянна връзка с децата си, въпреки че те разполагат с телефони за това. Въпреки предоставената от майката възможност неограничено да общува с децата си, бащата е посетил [населено място] веднъж, за да се срещне с тях, но не ги е видял, тъй като си е тръгнал без да ги изчака. Съдът е приел цялостното поведение на бащата, включително и обстоятелството, че е отказал да плаща определената от първоинстанционния съд издръжка, за безотговорно и противоположно на заявената готовност за полагане на грижи. В преценката за родителския капацитет е посочил, че най - важни са възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето, неговата зрялост, изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това.

В допълнение, съдът е установил, че децата са се адаптирали както към новата семейната среда, така и към новата социална среда, като отлично се разбират с доведения си баща и с братчето си, комуникативни са и се чувстват добре сред своите съученици и нов приятелски кръг. Посочил е, че е от съществено значение и обстоятелството, че майката е подпомагана от нейните родители – бабата и дядото на децата – в отглеждането и възпитанието им. В заключение е направил извод, че майката е по-пригодна да упражнява родителските права, като решаваща в конкретния случай е проявената от нея отговорност към цялостното развитие на децата и формирането им като личности.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и доколкото може да бъде изведен въпрос, тъй като поначало липсва изрично формулиран такъв, то същият се отнася до обстоятелствата, които съдът следва да прецени с оглед интересите на децата при определянето на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, както и за процесуалното му задължение да изслуша родителите при спор за родителските права. Във връзка със задължението на съда по чл. 59, ал. 6 СК са посочени и следните решения на ВКС – решение № 173 от 07.05.2015 г. по гр. д. № 6136/2014 г., IV г. о. на ВКС и решение № 14 от 24.01.2015 г. по гр. д. № 4575/2014 г., III г. о. на ВКС. Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, поради следните съображения:

Съгласно трайната практика на ВКС, основаваща се на Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС, при предоставянето на упражняването на родителските права съдът следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата – арг. от чл. 59, ал. 2 вр. ал. 4 СК. В понятието „интереси на децата“ се включват: необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на навици и дисциплинираност, подготовка за пълноценното им съществуване в обществото и изобщо изграждането на всяко дете като хармонично развита личност и съзнателен гражданин.

Съдът следва да положи максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най - пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето, като следва да съобразява указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по т. д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС във връзка със служебното начало, което има превес пред диспозитивното и състезателното начало в процеса, щом се касае за интересите на дете. При конкретната преценка, която зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай, за да стигне до извод какъв е най-добрият интерес на децата, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно-битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и др. Отново в ППВС № 1/1974 г., както и в решение № 21 от 05.02.2016 г. по гр. д. № 3657/2015 г., III г. о. на ВКС, приложено към изложението, е прието, че изслушването на родителите в производството за определяне упражняването на родителски права и режим на лични контакти е задължително. В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд, с оглед цялостната защита на най - добрия интерес на детето, при решаването на спора между страните е преценил всички конкретни обстоятелства, които в случая са от значение за определянето на кой родител да бъде предоставено упражняването на родителските права. Мотивите на обжалваното решение отразяват преценката на съда – поотделно и в съвкупност – на събраните доказателства – социални доклади, психологическа експертиза, свидетелски показания и пр. Видно от посоченото в тях, по делото пред първоинстанционния съд родителите са били изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 СК, а в последното съдебно заседание и детето О., по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗД. Съдът е разгледал твърденията и възраженията на страните и е отговорил какво приема за установено. Изложени са подробни мотиви по отношение на установяването на висшия интерес на децата, като са взети предвид и обсъдени условията за живот и при двамата родители, социалната среда на децата в двете населени места, в които живеят родителите, родителския капацитет и по-конкретно ценностните системи и възпитателен подход и на двамата родители. Доколкото съдът е изпълнил задълженията си да обсъди всички доказателства и обстоятелства по делото, които имат значение за интересите на децата, както и е изслушал родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК, с което е съобразил трайната съдебна практика. Не е налице хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението се съдържа и позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да е наведена надлежна по смисъла на т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСГТК на ВКС аргументация за наличието му, нито пък е формулиран въпрос, за който се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Предвид изложеното, съдът няма задължение да изследва наличието на твърдяното основание.

В заключение, не следва да се допуска касационно обжалване по поставения за разглеждане въпрос и на сочените основания.

С оглед изхода на делото, на ответницата по касационната жалба са дължими направените от нея разноски в размер на 500 лв., съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 538 от 21.09.2023 г. по в. гр. д. № 95/2023 г. на Окръжен съд - Благоевград.

ОСЪЖДА Н. Д. М., със съдебен адрес: [населено място], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Б. Н. К. /сега Й./ 500 лв. деловодни разноски пред настоящата инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.