Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Х. Й. К. от [населено място] срещу решение № 88 от 23.10.2015 г., постановено по адм. д. № 252/2014 г. по описа на Административен съд - [населено място], ІІІ състав. Релевирани са оплаквания по за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт.
Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място], моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Касационната жалба обаче не следва да бъде разгледана по същество, поради недопустимост на решението на първоинстанционния съд, който се е произнесъл по просрочена жалба.
С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - [населено място], е отхвърлил жалбата на Х. Й. К. от [населено място] срещу решение № 27 от 19.09.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] и потвърденото с него разпореждане за отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност № О-10-000-00-00739449 от 29.07.2014 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при Териториално поделение на НОИ - [населено място].
При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е процесуално недопустимо по следните съображения:
От първоначалното дело се установява, че Х. Й. К. е подала жалба с вх. № ПОВН - 2593 #1 от 20.08.2014 г. до Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място] срещу разпореждане № О-10-000-00-00739449 от 29.07.2014 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при Териториално поделение на НОИ - [населено място]. Цитираната жалба е подадена и подписана от адвокат Г. Г. Г – САК, който е провел оспорването пред органа по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е” КСО, посочил е адрес на кантората в [населено място], представил е пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 20.08.2014 г.
Решение № 27 от 19.09.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - [населено място], е изпратено до цитирания пълномощник на К. с препоръчано писмо с обратна разписка с баркод № 4100015216592, чрез пощенски оператор [фирма], като в обратната разписка е посочен точен адрес на пълномощника, номера на решението на административния орган и данни за изпращача.
Видно от обратната разписка, съдържаща се на лист 22 от първоначалното дело, връчването и получаването е станало на 02.10.2014 г., поставен е подпис и текст „лично”. От назначената и изслушана графическа експертиза се установява, че подписът в карето „попълва се от получателя” на известие за доставяне на пощенски оператор [фирма], с баркод № 4100015216592 и подписа в позиция „подпис” на протокол за предаване на пратки на куриер с данни за цитираната пратка са положени от Г. Г. Г, а текстът „лично” вероятно е изписан от същото лице.
В писмо изх. № 1115 от 09.12.2014 г. (лист 184 от първоначалното дело) на пощенския оператор [фирма] изрично е посочено, че цитираната пратка е доставена на 02.10.2014 г. на Г. Г, като не са налице данни за пренасочване на друг адрес. На лист 231 от делото се съдържа и Протокол за предаване на пратки на куриер, като с графическата експертиза е установено, че положеният върху този документ подпис е на Григоров. В тази връзка е и движение на товарителница с баркод № 4100015216592 на пощенския оператор [фирма] – лист 15 по делото. Следователно цитираният процесуален представител е заверил с подписа си датата 02.10.2014 г., както в известието, така и протокола за доставка.
Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗПУ (ЗАКОН ЗА ПОЩЕНСКИТЕ УСЛУГИ) (ЗПУ), пощенските пратки и пощенските колети се доставят в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване; в пощенските служби; в други звена от пощенската мрежа; в места или съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите.
Според втората алинея на същия текст, условията за доставянето на пощенските пратки и пощенските колети се определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията.
В чл. 5, ал. 1 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, приети с решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн. ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от същата дата, изрично е казано, че препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Т. изисквания, които са нормативно установени, в случая са спазени.
От пощенското клеймо върху плика – лист 14 от делото, става ясно, че жалбата до Административен съд - [населено място], чрез ТП на НОИ - [населено място], е подадена по пощата на 17.10.2014 г. и същата е с баркод № RPS1202006HZDL. В справката на лист 205 от първоначалното дело, изготвена от Началника на станция ПС С. 2, като дата на подаване на същата пратка, отново е посочена дата 17.10.2014 г.
Предвид изложените в тези мотиви доказателства и нормативна уредба не могат да се споделят изводите на първоинстанционния съд, които са в смисъл за ненадлежно връчване на съобщението. В обратната разписка е посочен номера на решението на Директора на ТП на НОИ - [населено място], а последното е изпратено и получено от адресата. В тази връзка възражения не са направени. Изписването на датата на получаване, предвид доказателствата по делото, не може да е от произволно лице, а е от служител на [фирма] и Григоров е положил подпис.
Нормата на чл. 144 АПК препраща към ГПК (Г. П. К.). Разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ГПК предвижда възможността връчването на съобщенията по пощата или чрез куриерска служба да се извършва с препоръчана пратка с обратна разписка. В тези случаи връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването – чл. 44, ал. 1 ГПК. Изпращането и получаването на административния акт по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка не е в противоречие с чл. 61, ал. 1 и 2 АПК, а и представлява надлежно връчване по смисъла на тези разпоредби.
Съгласно чл. 118, ал. 1 КСО решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение.
След като решението на Директора на ТП на НОИ - [населено място], е получено на 02.10.2014 г. от пълномощника на К., то визираният 14-дневен крок е изтекъл на 16.10.2014 г., четвъртък, присъствен ден, а жалбата е подадена по пощата на следващия ден. Ето защо тя се явява процесуално недопустима, като просрочена и е следвало да бъде оставена без разглеждане от първоинстанционния съд, а производството по делото - прекратено на основание чл. 159, т. 5 АПК. Като се е произнесъл по жалбата, съдът е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване при условията на чл. 221, ал. 3 АПК. Делото не подлежи на връщане за ново разглеждане от друг съд или орган, тъй като с пропускане на срока, който е преклузивен, се погасява правото на жалба.
При този изход по спора разноски в полза на касационната жалбоподателка не се дължат, а ответникът не е поискал присъждане на такива.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 88 от 23.10.2015 г., постановено по адм. д. № 252/2014 г. по описа на Административен съд - [населено място], ІІІ състав. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.