Производството е по реда на чл. 323, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ), във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС) – представляван от главния инспектор Т. Точкова, срещу решение по т. 2 от протокол № 18 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 04.10.2016 г., с което е прието, че З. Н. Ч. – съдия в Софийски градски съд, не е извършила нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ и не й е наложено дисциплинарно наказание. Релевирани са оплаквания, че решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) е взето, без да е съобразено с акта за извършена проверка, установяващ бездействие и наличието на голям брой съдебни актове, които не са обявени или са обявени след изтичането на процесуалните срокове по чл. 235, ал. 5 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК), както и на тримесечния срок, а по някои от делата забавянето е било от 5 месеца до 1 година и 2 месеца. Системността на извършените от магистрата нарушения, според жалбоподателя, обосновават наличието на хипотезата на чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗСВ (редакция ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.) и водят до вредоносни последици за страните в производствата. ИВСС излага доводи, че не може да бъдат приети, като обективни причини голямата натовареност на съдия Ч., тъй като нейната натовареност не е била в значителна степен завишена спрямо останалите магистрати от въззивните отделения в СГС. Твърди се, че при постановяването на оспореното решения са нарушени нормите на чл. 307, ал. 4, т. 1 и т. 2 и че актът на СК на ВСС е издаден в противоречие с материалния закон и неговата цел. Иска се отмяна на обжалваното решение и...