Производството е по чл. 16, ал. 4 от ЗКФН (ЗАКОН ЗА КОМИСИЯТА З. Ф. НАДЗОР) (ЗКФН), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на ЗД [фирма], [населено място], представлявано от С. С. П. - изп. член на съвета на директорите, срещу решение N 185-ОЗ от 14.03.2013 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор", с което на дружеството е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) на основание чл. 302, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 63, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ)/отм/.
В жалбата се поддържа, че решението противоречи на материалноправните разпоредби на ЗКФН, КЗ и Наредба № 27 от 29.03.2006 г. за реда и методиката за образуване на техническите резерви от застрахователите и презастрахователите и на здравноосигурителните резерви (Наредба № 27/2006/Наредбата), както и че същото е издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила и целта на закона. Иска се отмяна на оспорения акт. Представят се писмени бележки. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", чрез процесуалните си представители оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав намери за установено следното:
Жалбоподателят ЗД [фирма] е дружество, получило разрешение да предлага застраховка Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС съгласно Протокол № 13 на Националния съвет по застраховане от 16.07.1998 г.
Със заповед № 27 от 25.01.2013 г. заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор", е разпоредил тестът за адекватност на размера на образувания по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите резерв за възникнали, но непредявени претенции по чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредба № 27/2006 г. да се извърши при общ за пазара очакван размер към 31.12.2012 г. на непредявените претенции от 347 516 261 лв.
С писмо изх. № 425/31.01.2013г. с вх.№ РГ-10-04-35 от 01.02.2014г. застрахователят е внесъл искане за одобрение на метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и по гранична застраховка "Гражданска отговорност" към 31.12.2013 г. На базата на определения от дружеството метод е определен размер за посочения по-горе резерв в общ размер на 13 607 216 лв.
С писмо изх. № РГ-10-04-17 от 29.01.2013 г. ЗД [фирма] е уведомено, че пазарният му дял в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции е 9, 0375 %. Уведомено е също за конкретните стойности на коефициентите по чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредба № 27/2006 г., с които дружеството може да коригира пазарния си дял в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции.
С писмо изх. № РГ-10-04-35/26.02.2013г. дружеството е уведомено, че се открива спрямо него производство по издаване на индивидуален административен акт по прилагане на ПАМ по чл. 302, ал. 2, т. 1 от КЗ отм. , Съображенията на административния орган са били, че искането на застрахователя да се одобри метод за образуване на резерв за възникнали, но непредявени претенции по застраховка "Гражданска отговорност" в размер на 13 607 216 лв., който е по-нисък от пазарния дял на дружеството в общия за пазара размер на възникналите, но непредявени претенции, коригиран с коефициентите по чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредбата№ 27/2006г. / 25 656 530лв./, не отговаря на чл. 9, ал. 5, т. 2 от същата наредба. С последното ЗД [фирма] не е изпълнил задължението си съгласно чл. 63, ал. 1, т. 2 от КЗ отм. да образува достатъчни по размер технически резерви с цел гарантиране на възможността за точно изпълнение на задълженията по сключените застрахователни договори, което било основание за прилагане на някоя от посочените в чл. 302, ал. 2 от КЗ отм. принудителни административни мерки. На дружеството е даден 3 дневен срок за представяне на обяснения и възражения. Възражения и обяснения не са постъпили в КФН.
Заместник-председателят на КФН е постановил обжалваното решение N 185-ОЗ от 14.03.2013 г., с което на основание чл. 302, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 63, т. 2 КЗ отм. е приложил на ЗД [фирма] принудителна административна мярка, като го е задължил:
1. В седмодневен срок от получаване на решението за прилагане на ПАМ застрахователят да представи в КФН мотивирано искане съгласно изискванията на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 27/2006 г. за одобрение на метод за образуване към 31.12.2012 г. на резерва за възникнали, но непредявени претенции по застраховките по Раздел II, б. "А", т. 10.1 от Приложение № 1 от КЗ - "Гражданска отговорност" на автомобилистите и Гранична застраховка "Гражданска отговорност".
2. ЗД [фирма] да избере метод по т. 1, при прилагането на който размерът на резерва за възникнали, но непредявени претенции да бъде не по-нисък от пазарния дял на застрахователя в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции, определен съгласно заповед № 27 от 25.01.2013 г. на Заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор".
3.ЗД [фирма] да определи размера на образувания към 31.12.2012г. резерв за възникнали, но непредявени претенции по застраховките по Раздел II, б. "А", т. 10.1 от Приложение № 1 от КЗ - съгласно метода по т. 1
По искане на жалбоподателя по делото е назначена съдебна експертиза със задачи, описани в заключенията. Назначено е вещо лице актюер. Видно от заключението пазарният дял на дружеството, след отчитане на корекционните коефициенти по чл. 9, ал. 5, т. 2 от наредбата е 9, 03726%, като при този пазарен дял минималният размер на резерва е 25 656 065 лева, от които 19 150 170 лева – минимален размер на резерва във връзка с неимуществени претенции и 6 505 895 лева – минимален размер на резерва във връзка с имуществени претенции. От заключението се установява още, че структурата на застрахователния портфейл на ЗД [фирма] не е отчетена от страна на КФН при определяне на резерва, който следва да задели застрахователя, както и че поддържането на портфейл от нискорискови МПС следва да доведе до намаляване на дела на дружеството в общия за пазара IBNR/ резерв за възникнали, но непредявени претенции по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата/. Според вещото лице спецификите на застрахователния портфейл на дружеството биха били отчетени по-добре при стойности на определените корекционните коефициенти под 1. Вещото лице е установило още, че в публикуваните от КФН данни за изплатените имуществени и неимуществени претенции към 31.12.2013г, към 31.12.2012г. и 31.12.2011г./ които данни служат като база за изчисляване на корекционните коефициенти, определени за дружеството/ са установени съществени различия за година на събитие 2003, 2008, 2010, 2011 и 2012г. – при сравняване на данните към 31.12.2012г. с данните към 31.12.2013г., както и за година на събитие 2003, 2008, 2009, 2010, 2011– при сравняване на данните към 31.12.2012г. със данните към 31.12.2011г.
При така установената фактическа обстановка, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира подадената жалба за основателна.
При служебно извършената проверка за законосъобразност на обжалваното решение N 185-ОЗ от 14.03.2013 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Застрахователен надзор", съдът приема, че обжалваният акт е издаден от едноличен административен орган в кръга на неговата компетентност.
Процесното решение отговаря на всички изисквания на чл. 59, ал. 1 и 2 АПК, регламентиращи задължителното съдържание на административния акт, когато той се издава в писмена форма, вкл. посочването на правното и фактическо основание за издаването му.
При издаване на административния акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизвоствените правила - нарушени са разпоредбите на чл. 7 и чл. 35 АПК.
Съгласно чл. 63, т. 2 КЗ отм. , за да се гарантира възможност за точно изпълнение на задълженията по сключени застрахователни договори, застрахователят е длъжен по всяко време да образува достатъчни по вид и по размер технически резерви, съгласно изискванията на закона. За да осигури изпълнението на тази законова цел законодателят не само изрично е определил видовете технически резерви – чл. 68 КЗ отм. , но е формулирал и общи правила за тяхното образуване – чл. 69 КЗ отм. , Основното правило, визирано в алинея 2 на чл. 69 КЗ отм. , е, че застрахователят поддържа достатъчни по размер технически резерви в съответствие с общия обем на неговата дейност и задълженията по сключените от него застрахователни договори, доколкото е възможно основателното им предвиждане.
Един от предвидените в закона видове технически резерви е резервът за предстоящи плащания – чл. 68, ал. 1, т. 2 КЗ отм. , Законодателят е предвидил редът и методиката за образуване на техническите резерви да бъдат уредени в наредба. Наредба №27 определя в чл. 7, ал. 2, че резервът за предстоящи плащания включва: 1. предявени, но неизплатени претенции; 2. възникнали, но непредявени претенции; 3. разходи за уреждане на претенциите. За всеки от компонентните на резерва в Наредба законодателят е въвел специални изисквания. Член 9, ал. 5 регламентира, че методът за определяне на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2, т. е. резерва за предстоящи плащания в частта си за възникнали, но непредявени претенции, подлежи на предварително одобрение от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор. В разпоредбата е разписан подробно начина на определяне на метода. Неговата законосъобразност се определя чрез извършването на тест за адекватност на размера на резерва, определен чрез избрания метод.
За да бъде тестът за адекватност ефективен инструмент, който позволява да се прецени изчислени ли са техническите резерви по благоразумен, надежден и обективен начин, както изрично изисква чл. 76, §4 на раздел ІІ „Правила за техническите резерви“, глава VІ „Правила за оценка на активи и пасиви, технически резерви, собствени средства, капиталово изискване за платежоспособност, минимално капиталово изискване и инвестиционни правила“, дял І „Общи правила относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност“ на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Директива 2009/138/ЕО), която разпоредбите на Кодекса за застраховане транспонират, законодателят е въвел изискване за преценка чрез пазарно определен бенчмарк (репер, знак, който служи като изходна точка при измервания или сравнения) или стойност. За такъв бенчмарк законодателят е определил пазарния дял на застрахователя в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции. Определянето на бенчмарка изисква първо, определяне на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции, и второ, определяне на пазарния дял.
Общият за пазара очакван размер на непредявените претенции към края на годината законодателят е посочил – чл. 9, ал. 5 Наредба №27, че се определя със заповед на заместник-председателя на комисията на база пазарни данни за период от най-малко десет години. Тоест, законодателят изрично е определил компетентният да определи размера орган и начина на определянето му. Именно със заповед № 27/25.01.2013г. на заместник-председателя на комисията е определен общия за пазара очакван размер на непредявените претенции към 31.12.2012г.
Законодателят е посочил, че пазарният дял на застрахователя се определя на база броя на застрахованите моторни превозни средства, претеглен с относителния дял на размера на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции за съответната година. Броят на застрахованите моторни превозни средства за дадена година на събитие се определя като средноаритметична стойност на броя на моторните превозни средства по действащи към началото, средата и края на всеки месец договори. Определянето се извършва от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор по данни, предоставени от застрахователя на основание чл. 294 КЗ отм. ,
Видно е, че стойностите и на двата компонента, валидни за теста, а следователно и за одобрение на избрания от застрахователя метод на определяне на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба №27, се определят на основание на предоставена от всички застрахователи в изпълнение на чл. 59, ал. 1, т. 5 и чл. 294 КЗ отм. информация, която те са длъжни да създават, обработват, съхраняват и предоставят на регулатора и на информационния център на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.
За да отчете спецификата на застрахователния портфейл на всеки застраховател законодателят е дал възможност застрахователят да коригира пазарния си дял в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции с три коефициента.
Видно от изложеното законодателят е определил органа и начина (метода) на определяне на компонентите на резерва по чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба №27 като методът фактически се състои в определяне на коригиран с коефициенти индивидуален пазарен дял на база на пазарния дял на застрахователя в общия за пазара очакван размер на непредявените претенции. В Наредба №27 не е регламентирано изрично издаването от органа на нарочен акт, с който се отказва прилагането на предложения от застрахователя метод, т. е. не се одобрява исканото от застрахователя приложение на коригиращите коефициенти. Забрана за издаването на такъв акт органът няма. Поради това и с оглед на общата приложимост на Административнопроцесуалния кодекс органът би могъл да издаде нарочен акт. Вместо да приложи това производство органът, на основание чл. 302, ал. 1, т. 1 КЗ отм. , е наложил принудителна административна мярка. По своята същност наложената принудителната административна мярка е отказ да се одобри предложения метод и създаване на задължение да се предложи нов метод, съответен, според органа, на законовите изисквания. С принудителната административна мярка не се санкционира неизпълнението на заповедта, с която е определен общият за пазара очакван размер на непредявените претенции (в случая Заповед №27), тъй като принудителната мярка не е санкция за правонарушение, а се цели да се предотврати създаването на резерв, в нарушение на законовите изисквания.
За целите на настоящото съдебно производство е важно да се отбележи, че предмет на съдебно производство по оспорване на тази принудителна административна мярка е законосъобразността на определените и приложени от КФН коефициенти за коригиране на определения на дружеството пазарен дял на база броя на застрахованите моторни превозни средства, претеглен с относителния дял на размера на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции за съответната година.
Следователно определеният размер на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции за съответната година не е предмет на съдебен контрол в производството по коригиране на определения пазарен дял. Стойността обаче на определения размер на общия за пазара очакван размер на непредявените претенции е юридически факт, т. е. факт с правно значение, за размера на пазарния дял и следователно за законосъобразността на предложения метод на определяне на резерва, тъй като е компонент на теста за адекватност. Жалбоподателят е запознат със съдържанието на заповед № 27/25.01.2013г. Същият е обжалвал тази заповед. Жалбата срещу заповедта е отхвърлена с влязло в сила съдебно решение на 29.12.2015г. Заповед №27 е влязла в сила.
Действително дружеството не е представило в КФН изрична мотивирана обосновка с искане за коригиране на пазарния дял на дружеството. Независимо от това следва да се има предвид обстоятелството, че КФН при изчисляване на размера на резерва за възникнали, но непредявени претенции/IBNR/ на дружеството е приложила определените от нея корекционни коефициенти по чл. 9, ал. 5, т. 2 от Наредба№27, което се установява и от заключението по назначената експертиза.
След като КФН е приложила определените корекционни коефициенти за коригиране на пазарния дял на дружеството и при изчисляване на минималния размер на резерва за възникнали, но непредявени претенции на дружеството, настоящата инстанция следва да провери дали тези корекционни коефициенти са определени законосъобразно от КФН.