Делото е било образувано по касационна жалба от областния управител на област С. срещу решение от 14.01.2015 г., постановено по адм. д. №17 от 2011 г. по описа на Софийски градски съд - АО - ІІІ "Г" състав. С решение №8826 ОТ 14.07.2016 г. по адм. д. № 6223/2015 Г., ІІІ отд на ВАС, е отменено решение от 14.01.2015 г., постановено по адм. д. № 17 от 2011 г., в частта му, с която е признато право на обезщетение на основание чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ за одържавения от А. К. И. /Б./ личен влог в общ размер от 1 021 000 лв. в БНБ по сметка № 7894, с компенсаторни записи и е внесено делото в отменената част на съдебното решение за разглеждане по реда на чл. 227, ал. 2 от АПК в касационната инстанция. С решението е оставено в сила решение от 14.01.2015 г., постановено по адм. д. №17 от 2011 г. по описа на Софийски градски съд - АО - ІІІ "Г" състав в частта му, в която на наследниците на А. К. И. /Б./ - бивш съдружник в национализираното по ЗНЧИМП събирателно дружество - Керамична фабрика "Софийска каменина" е признато реално възстановяване на собствеността върху подробно описаните в решението две постройки, означени с №1: фабрична масивна сграда с площ от около 707 кв. м., и №3: жилищна сграда с площ от около 112 кв. м/.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В с. з. чрез юрк.Д. моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се отхвърли жалбата на наследниците на А. К. И. Б. по отношение признаването правото на обезщетение с компенсаторни записи за национализирания личен влог на техния наследодател.
Ответникът по касационната жалба М. Н. Б. редовно призована, се явява лично и изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответниците по касация Т. А. Б., Й. В. Б., Б. М. К., П. М. П., Д. А. М., П. А. М. и А. А. Т., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв.К. също със становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за основателна. Липсват доказателства дали е изключен личния влог от активите съгласно коригирания баланс от 1956 г. на дружеството (на стойност 1 027 567 лв., като различията в посочените размери на влоговете до баланса от 1947 г. (обща сума на влоговете 1 440 772 лв., за А. Б. 1 000 004 лв.) и по коригирания от 1956 г. не дават възможност да се направи категоричен извод за изключването й при коригирания баланс. П. наличните доказателства не е опроверган изводът, че сумата по личния влог, за който не са налице доказателства да е теглен, е включена в актива на нарочния баланс и следователно претенцията за обезщетение е призната с уважаване на искането за обезщетяване по активното салдо, поради което не следва да има признаване на отделно обезщетение.
Върховният административен съд, трето отделение, счита касационната жалба, в частта й предмет на настоящото производство за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото е прието като неоспорено от страните заключение на допуснатата на основание чл. 171, ал. 2 от АПК съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице, след като се запознае със съдържанието на нарочния баланс на Керамична фабрика "Софийска каменина" към 22.12.1947 г. и коригирания баланс на същото предприятие от 22.06.1956 г., да отговори на въпроса: изключен ли е личният влог на А. К. И. /Б./ в общ размер от 1 021 000 лв. в БНБ, сметка № 7894, от активите на предприятието съгласно коригирания баланс на Керамична фабрика "Софийска каменина" от 22.06.1956 г..
Видно от заключението вещото лице е установило, че общата сума на влоговете по нарочния баланс от 1947 г. е 1 440 712 лв. от които влогът на А. Б. в БНБ-3 е 1 000 004 лв. От цялата сума на влоговете в размер 1 440 712 лв. в коригирания нарочен баланс от 1956 г. са намалени 1 027 567 лв. Вещото лице е посочило, че тъй като сумите на влоговете в баланса от 1947 г. и сумите, посочени в Докладната записка за коригиране на баланса от 1956 г. не съвпадат, вещото лице не може да направи категоричен извод, дали е изключен личният влог на А. К. И. (Б.) в БНБ – целият или част от него, от активите на предприятието, съгласно коригирани баланс на керамична фабрика „Софийска каменина“ от 22.06.1956 г.
Видно от посоченото в представената на лист 76 по адм. д.№04029/2006 г. на СГС, Докладна записка на финансов ревизор, служба „Нарочни баланси“ при МФ, относно национализираната керамична фабрика – по т. 1: Актив – съгласно протокола, следва да се намали с остатъка от лични влогове които не са спаднати в протокола със сумата – 1 027 567 лева. На гърба на докладната е посочено също, че от формирания след изваждане на коригирания пасив от коригирания актив по баланса остатък се изважда в графа „За обезпечение“ – сумата 413, 145 лева – изтеглени от бивши собственици. Следователно, от общата сума на влоговете, посочена в нарочния баланс от 1948 г. - 1 440 712 лв ., 413 145 лв. са били изтеглени от собствениците (към 1956 г. когато е изготвен коригираният нарочен баланс), а остатъка 1 027 567 лв. е изваден от активите на нарочния баланс от 1956 лв. Оттук се налага изводът, че макар по нарочния баланс от 1947 г. и във връзка с Протокол № 36 на Комисия за деблокиране на влоговете от м. юли 1948 г., този личен влог да е включен в нарочния баланс на фабриката, съгласно коригирания баланс от 1956 г. същият личен влог вече не фигурира в баланса на същото предприятие. Предвид този факт, както и с оглед липсата на доказателства, че наследникът на жалбоподателите е теглил суми от него, следва да се приеме, че се дължи отделно обезщетение за национализирания личен влог на основание чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ.
Видно от представен на л. 28 по адм. д.№04029/2006 г. на СГС протокол №36 на Комисия за деблокиране на влогове и др. – по т. 2152 от протокола комисията е разгледала молбата на А. Б. за деблокиране на влога му от 1 021 000 лв. по сметка №7894 в БНБ, в която същият като втори бивш съдружник в предприятието е поискал да бъде деблокиран влога му в БНБ-3, тъй като тези спестявания не произхождат и не могат да произхождат от национализираното му предприятие, тъй като през цялата стопанска дейност на последното е получил под формата на печалби само 1, 426, 598 лв., които не били достатъчни дори за издръжка на домакинството му. Според протокола, Б. е обяснил, че преди притежаването на предприятието е притежавал варница, но не се установява какви суми е получил от варницата, поради което комисията е отказала деблокиране на сумата по влога на Б..
С частта от решението на СГС по адм. д.№17/2011 г., потвърдена и лязла в сила е признато правото на обезщетяване на наследниците на А. Б. за имуществото на Керачична фабрика „Софийска каменина“, кв.М. предградие, в което е бил съдружник Б. с дял от 62, 5%, национализирано по реда на ЗНЧИМП, за активно салдо, съгласно коригиран нарочен баланс на национализиланото предприятие, намалено със стойността на реално възстановената собственост, на основание чл. 3, ал. 5 ЗОСОИ, като е определен начин на обезщетение с компенсаторни записи (жилищни компенсаторни записи). Според разпоредбата на чл. 3, ал. 5 ЗОСОИ, лицата или техните правоприемници, чиито имущества са били одържавени по Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия, се обезщетяват за активното салдо по нарочния баланс на национализираното предприятие, съставен по реда на глава II от Правилник за приложение на Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 39 от 1948 г.; изм., бр. 181 от 1950 г.), намалено със стойността на реално възстановената им собственост или получена съсобственост върху имущество, включено в същия нарочен баланс.
От доказателствата по делото и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че по отношение на претендирания личен влог е налице хипотезата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ, според която, лицата или техните правоприемници, от които са одържавени или отчуждени всякакви движими или недвижими имоти (без земите), ценни книжа, ценности и пари по нормативни актове, посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗВСВОНИ (ЗАКОН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБ. В. О. НЕДВИЖИМИ ИМОТИ), или без законово основание по чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ (ЗАКОН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБ. В. О. НЕДВИЖИМИ ИМОТИ), собствеността или правата върху които не могат да бъдат възстановени реално, защото са разрушени, преустроени, употребени, станали негодни, придобити добросъвестно от трети лица, или престанали да съществуват по друг начин, се обезщетяват по техен избор:по т. 3 с компенсаторни бонове. Настоящият касационен състав намира, че на основание чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ, на жалбоподателите следва да се признае правото на обезщетяване с компенсаторни записи за притежавания от наследодателя им личен влог в БНБ, сметка № 7894, в размер на 1 021 000 лв.
При тези данни предявената жалба в частта й относно исканото обезщетение с компенсаторни записи за отнетия личен влог е основателна.
Така мотивиран, Върховен административен съд, трето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на областния управител да се произнесе по искане с вх. № РД-97-00-7054/23.11.1998 г. на наследниците на А. К. И. /Б./, в частта му относно признаване правото на обезщетение по ЗОСОИ за одържавения от А. К. И. /Б./ личен влог в общ размер от 1 021 000 лв в БНБ по сметка №7894, с компенсаторни записи и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА правото на обезщетение с компенсаторни записи на наследниците на А. К. И. /Б./- бивш съдружник в национализираното по ЗНЧИМП събирателно дружество - Керамична фабрика "Софийска каменина" на основание чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ за одържавения от А. К. И. /Б./ личен влог в общ размер от 1 021 000 лв в БНБ по сметка № 7894, с компенсаторни записи.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.