Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационната жалба на А. К. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. К, срещу Решение № 120 от 06.11.2015 г., постановено по адм. дело № 113 от 2015 г. по описа на Административен съд Ямбол. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендират се разноски.

Ответната страна – Кметът на [община], чрез процесуалния си представител адм. Е. И. в писмени бележки поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че

не е изпълнен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране на отговорността на община „Т.“ за претърпени от ищеца имуществени вреди, тъй като освен, че не е адресат на отменения като незаконосъобразен административен акт, липсва и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда, след като възможността на ищеца да ползва в пълен обем и по предназначение наетите от него земеделски имоти е зависело на първо място от действията и бездействието на техния собственик Н. К.. В тази връзка моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – оставено в сила.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

Съдът от първата инстанция е бил сезиран с искова молба на А. К. И. против [община] – Я., с която претендира обезщетение в...