Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГД „ИН“), чрез упълномощен юрисконсулт и от П. М. М., чрез адв. С. К., срещу Решение № 1681 от 12.11.2015 г., постановено по адм. д. № 680 по описа на Административен съд - Бургас (АС - Бургас) за 2015 г. С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ), ГД „ИН“ е осъдена да заплати на М. сума в размер на 1682, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие противоправно бездействие на длъжностни лица на ГД „ИН“, изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна свободна площ и санитарно битови условия - постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, баня и тоалетна в съответствие с хигиенните изисквания, в периодите на изтърпяване на наложените му наказания лишаване от свобода в Затвора - Б. от 13.05.2008 г. до 18.05.2010 г. и след това от 03.02.2011 г. до 18.05.2011 г., заедно със законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба - 07.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нечовешки и унизителни битови условия на живот в останалата част за размера над 1682, 00 лв. до пълния предявен размер от 10000, 00 лв. заедно със законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба - 07.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, е отхвърлен. Наред с това, ГД „ИН“ е осъдена да заплати на М. сума в размер на 514, 92 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 07.04.2012 г., включително до 07.04.2015 г. Предвид изхода на спора ГД „ИН“ е осъдена да заплати на М. и съдебно-деловодни разноски в размер на 60, 69 лв.

С касационната жалба на ГД „ИН“ съдебното решение, предмет на контрол се обжалва в частта, с която ГД „ИН“ е осъдена да заплати на М. сума в размер на 1682, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за исковите периоди, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, в частта, с която е осъдена да му заплати мораторна лихва и разноски, както и в частта, с която съдът е приел за неоснователно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосноваността му – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според този касационен жалбоподател, съдът не е преценил правилно тежестта на събраните по делото доказателства, това, че М. не е доказал реално претърпени вреди в резултат на противоправно бездействие на служители на ГД „ИН“ - С., както и наличието на причинно – следствена връзка между претендираните вреди и твърдяното бездействие. На следващо място, оспорва изводите на съда за допуснато от служителите на ГД „ИН“ нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията) и на ЗИНЗС (ЗАКОН ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА И З. П. С.) (ЗИНЗС). Позовава се и на отлагателните срокове по пар. 13 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИНЗС и по пар. 6 от ПЗР на ППЗИНЗС и на изтекла погасителна давност за предявяване на иск за периода 13.05.2008 г. – 07.04.2010 г. Отделно оспорва размера на присъденото обезщетение като завишен и несправедлив. Изтъква, че мотивите на съда във връзка с определяне размера на обезщетението са неясни. Оспорва и размера на присъдените разноски, като изразява и несъгласието си с неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ГД „ИН“. По подробно изложените в жалбата съображения иска отмяната на решението, предмет на проверка в обжалваната от ГД „ИН” част и оставяне в сила на същото в отхвърлителната иска част. При условията на евентуалност моли намаляване на размера на присъденото обезщетение и съобразяване на направеното възражение за изтекла давност за периода 13.05.2008 г. – 07.04.2010 г. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба М. я оспорва по подробни съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. В съдебното заседание М. не се явява и не се представлява.

С касационната жалба на М. съдебното решение, предмет на контрол, се обжалва в частта, с която искът му е отхвърлен за сумата над присъденото обезщетение в размер на 1682, 00 лв. до претендирания размер от 10000, 00 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Поддържа се становище, че определеното обезщетение е неоправдано занижено предвид претърпените от М. неблагоприятни изживявания вследствие на установената по делото пренаселеност на килията, липса на достатъчно дневна светлина, достъп до санитарен възел и течаща вода в определени часове на деня и без такава възможност през нощта. Обръща внимание, че здравословното му състояние е било известно на затворническата администрация, предвид което счита възприетото в обжалваното решение за намаляване размера на претендираното обезщетение за неправилно. На последно място релевира довод за неправилно определяне размера на присъдените разноски съобразно уважената част от претенцията му. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в обжалваните от М. части и присъждане на търсеното обезщетение. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по тази касационна жалба ГД „ИН“ не представя писмен отговор на жалбата, но я оспорва в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощен юрисконсулт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ГД “ИН“ и неоснователност на тази на М. по подробно изложени в съдебното заседание съображения.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност.

Разгледани по същество, касационните жалби са основателни, но по различни от изложените в тях съображения.

Административен съд - Бургас е приел за разглеждане предявен от М. срещу ГД „ИН“ иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 10000, 00 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и иск за мораторна лихва в размер на 3000, 00 лв. за периода от 07.04.2012 г. до 07.04.2015 г. (датата на предявяване на исковата молба) за причинените му неимуществени вреди в периода 13.05.2008 г. – 18.05.2010 г. и за периода 03.02.2011 г. – 18.05.2011 г., когато е пребивавал в Затвора – Б. и е изтърпявал наказания "лишаване от свобода".

Установено е от съда, че за исковите периоди, като лишен от свобода, М. е пребивавал в Затвора – Б.. Въз основа на представено по делото становище от ответника са установени помещенията, които той е обитавал и тяхната площ. Посочено е, че са събрани гласни доказателства – свидетелските показания на свидетеля Д. Д. относно условията на живот в Затвора – Б., които съдът кредитирал.

От правна страна съдът е приел, че ГД „ИН“ е надлежен ответник, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС. За да достигне до крайния си правен извод за частична основателност на исковите претенции, с които е сезиран, първоинстанционният съд е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание лишаване от свобода. Изложил е съображения, че те не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му достойнство, а именно – нормална обитаема площ; постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; възможност за проветряване и вентилация на килията; достатъчно естествена светлина и чист въздух в помещението; условия за поддържане на лична хигиена; препарати за почистване и дезинфекция на спалните помещения, дезинсекция на килията, хигиенизиране на тоалетната и банята, въпреки че такива задължения са установени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС. С позоваване на практиката на Европейския съд по правата на човека, съобразно която нечовешките и унизителни условия винаги предполагат настъпване на неимуществени вреди, които не следва да се доказват, е намерил за неоснователни възраженията на ГД „ИН”, че М. не е конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял и че не е ангажирал никакви доказателства за реално претърпени и установени вреди. Изложил е съображения, че искът е частично основателен, като на основание чл. 52 от ЗЗД (ЗАКОН ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ДОГОВОРИТЕ) е определил обезщетение в размер на 1682, 00 лв., ведно със законната лихва от 07.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, а до претендирания размер от 10000, 00 лв. е отхвърлил иска. Искът за мораторната лихва е уважен до размера на 514, 92 лв. Решението е недопустимо.

Видно от предявената пред АС - Бургас искова молба срещу ГД "ИН" М. твърди, че за времето от 13.05.2008 г. до 18.05.2010 г. и след това от 03.02.2011 г. до 18.05.2011 г. е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Б.. Подробно е описал условията, при които е пребивавал като е разделил оплакванията си в три групи: 1. несъответствие на помещенията с изискванията на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС относно минималната жилищна площ за един лишен от свобода; 2. неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, тъй като в затвора вечер помещенията се заключват и за естествените човешки нужди се ползва кофа и 3. въпреки влошеното здравословно състояние на М. бил настанен в ЗООТ "Ж." и в корпуса в Затвора - Б.. Поискал е обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди, като ГД "ИН" бъде осъдена да му заплати обезщетение за такива в размер на 10000, 00 лв. и мораторна лихва в размер на 3000, 00 лв. за периода 07.04.2012 г. до 07.04.2015 г. и законната лихва от датата на завеждането на исковата молба - 07.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата. Доколкото в обстоятелствената част на исковата молба се сочат два периода, в които М. е пребивавал в Затвора - Б., първоинстанционният съд е приел, че обезщетението в размер на 10000, 00 лв. се претендира за тези периоди. Съдът е приел за редовна така предявената искова молба и е пристъпил към разглеждането й. Не е съобразил направеното в съдебното заседание на 16.06.2015 г. възражение от представителя на Окръжна прокуратура - Б., че не е уточнено в какво се изразяват неимуществените вреди по всяка от претенциите. Видно е от мотивите на обжалваното решение и възражението на ГД "ИН", че М. не е конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял и че не е ангажирал никакви доказателства за реално претърпени и установени вреди не е уважено.

Предвид така установеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел за редовна исковата молба и се е произнесъл, без да съобрази, че М. не е конкретизирал какви неимуществени вреди е претърпял през двата посочени в нея периода: от 13.05.2008 г. до 18.05.2010 г. и от 03.02.2011 г. до 18.05.2011 г., когато е изтърпявал наказания "лишаване от свобода" в Затвора - Б.. Той не е посочил за всеки от тези периоди какъв е размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и съответно размера и периода на мораторната лихва. Тъй като съдът неправилно е приел, че М. е предявил един иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с цена 10000, 00 лв., не му е дал и указания за внасяне на държавна такса в съответствие с броя на исковите претенции. Съставът на АС - Бургас не е изпълнил задълженията си по чл. 129, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а за нередовността на исковата молба той е длъжен да следи служебно, дори при липсата на възражение в този смисъл от ответника. Съдът е следвало да прояви нужната активност и да даде необходимите нарочни указания до М. за уточняване твърденията, направени в исковата молба за претърпени неимуществени вреди като уточни техния характер и ги посочи конкретно за всеки от исковите периоди поотделно. Следвало е да бъде направено уточнение в насока какви неблагоприятни емоционални и психически последици са имали твърдените незаконосъобразни действия и бездействия върху състоянието на М.. Това е така, тъй като исковата молба съдържа общи оплаквания от условията в затвора. С нея М. не е направил пълно изложение на обстоятелствата, обосноваващи исковата му претенция и ясно описание на исканията във връзка с характера на вредите, които претендира да бъдат обезщетени и които са произтекли конкретно за него. Само в едно изречение се сочи, че "... неизпълнението на законовата норма преди изменението и през м. XII 2012 г. е изключително по вина на административния орган - ответното учреждение, неизпълняващо вменените му по закон задължения, което се отразява и ще продължи да се отразява върху психиката на всеки един от лишените от свобода, изтърпяващи наказанието "лишаване от свобода" в тази крайно мизерна и неподходяща обстановка" и в другото, изхождайки от условията в затвора и ползването на кофа, сочи, че това освен, че е неетично и противоестествено, "... е свързано с морални и естетически критерии на неудовлетвореност и възмущение от нежеланието на затворническата администрация за разрешаването на съществени за психическото състояние на обикновения човек, който макар лишен от свобода не може да бъде лишен от изконни човешки и нормативно предвидени права". Неизпълнението на задължението от съда в тази насока не би могло да се обоснове с цитираната практика на Европейския съд по правата на човека. Приетото от съда не съответства на вложения смисъл, доколкото цитираните съображения касаят доказването на вредите, а не задължението на ищеца да ги индивидуализира конкретно в исковата молба. Наред с това, необходими са били и указания досежно размера на претендираното обезщетение за всеки от периодите, за конкретизиране размерите и периодите на мораторните лихви, както и досежно искането до съда и за прилагането на доказателства за внесена държавна такса съобразно тези уточнения. Неотчитането на посоченото от съда е станало причина за произнасянето му по нередовна искова молба, която не съответства на изискванията за нейното съдържание, установени в чл. 127, ал. 1, т. 3, 4 и 5 ГПК и за приложения по чл. 128, т. 2 ГПК.