Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК.
Образувано е по искане от “В. И.” ООД, представлявано от управителите му К. С. А. и С. Й. А. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на решение № 12588 от 12.12.2007 година по адм. дело № 5784/2007 година на Върховния административен съд, първо отделение. Представят ново писмено доказателство – ревизионен акт № 071102599 от 4.11.2011 година, като твърдят, че той е от съществено значение за изхода на делото.
Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на искането за отмяна.
Искането за отмяна е подадено от надлежна страна. Съпоставено с датата на представения ревизионен акт, е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.
Решението на Върховния административен съд, предмет на отмяната е постановено в производство по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК /отменен/ във връзка с пар. 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и пар. 4 от ПЗР на АПК. Образуваното касационно производство е повторно, тъй като преди него е постановено отменително решение № 9184 от 26.09.2006 година по адм. дело № 7914/2005 година на Върховния административен съд, първо отделение.
Образувано е по касационна жалба от дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – В. Т. при ЦУ на НАП против решение № 613 от 4.04.2007 година по адм. дело № 789/2006 година на Великотърновския окръжен съд. С първоинстанционното решение е отменен ДРА № 780 от 27.09.2004 година, издаден от ръководител екип при ТДД - Габрово, потвърден с решение № 635 от 6.12.2004 година на директора на РДД за непризнато право на приспадане на данъчен кредит на “Велттед инвест” ООД в общ размер от 1912823.45 лева за данъчни периоди през 2003 и 2004 година. Възраженията в касационната жалба са били за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на обсъждане на доказателсктвата по делото поотделно и в тяхната съвкупност; игнориране на факти и обстоятелства от съществено значение за правилното му решаване и неизпълнение на задължителни указания, дадени в решение на Върховния административен съд.
Касационната инстанция е приела за безспорни между страните твърденията, че претендираното от търговското дружество право на приспадане на данъчен кредит е по реда на чл. 68 ЗДДС /отменен/, тъй като кредитът е ползван след регистриране на дружеството, както и че апортираното имущество се съдържа в описа по чл. 70 ППЗДС /отменен/. Приел е за безспорен и факта, че дружеството е образувано от три други търговски дружества “Хлебопроизводство и сладкарство” ООД, “Стоково тържище Велтед инвест” ООД и “А. К.” ООД чрез внасяне на непарични вноски – недвижимо и движимо имущество. Спорният въпрос е бил дали с апортните вноски се е целяло заобикаляне на данъчен закон, както и налице ли е изпълнението на чл. 68, ал. 2, т. 5 от ЗДДС – наличните активи са използвани, използват се или ще се използват за извършване на облагаеми доставки. Касационната инстанция ясно е посочила в мотивите, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по установяване на действителните правоотношения във връзка с апортираното имущество, поради което решението е подлежало на отмяна. Това е наложило тричленният състав да извърши анализ по съществото на спора. В тази връзка е изследвал характера на непаричните вноски, като облагаеми доставки по смисъла на чл. 32 от ЗДДС. На второ място е проследил поведението на новоучреденото дружество и неговите учредители, които са продължили да ползват внесеното имущество и след учредяването и е счел за недоказано при пълно насрещно доказване осъществяване на стопанска дейност с тези активи. Извел е извод, че целта на учредителите и търговското дружество е била ползване на данъчни кредити в големи размери, без обаче имуществото да се ползва по смисъла на чл. 68, ал. 2, т. 5 ЗДДС, поради което подадената жалба срещу ДРА № 780 от 27.09.2004 година е неоснователна. Произнесъл се е с решение № 12588 от 12.12.2007 година. С него е отменил решението на Великотърновския окръжен съд № 613 от 4.04.2007 година по адм. дело № 789/2006 година за отмяна на ДРА № 780 от 27.09.2004 година за непризнаване право на приспадане на данъчен кредит на “В. И.” ООД в общ размер на 1905530.20 лева за данъчен период през месец октомври 2003 година по повод апортирано имущество от “Хлебопроизводство и сладкарство” ООД, “С. Т. В.” АД и “А. К.” ООД. Вместо отмененото първоинстанционно решение е отхвърлил, като неоснователна и недоказана жалбата на “В. И.” ООД против ДРА и е присъдил разноски в полза на касатора.
С настоящото искане за отмяна, търговското дружество твърди, че това решение е обективно неправилно, което се установява с представеното ново доказателства – ревизионен акт № 071102599 от 4.11.2011 година, издаден от главен инспектор по приходите при ТД – В. Т.. Счита, че с този ревизионен акт се опровергават решаващите изводи на съда, че новоучреденото дружество не е осъществявяало никаква стопанска дейност. Позовава се на констатациите на актосъставителя за реализирани приходи от наеми на дълготрайни материални активи през 2005 и 2006 година. Счита, че с тези констатации данъчните органи сами са оборили изводите си за липса на стопанска дейност в предходния ДРА № 780 от 27.09.2006 година. Счита, че ревизионният акт от 2011 година има характер на акт, с който се установява по надлежния ред недоказаното при разглеждане на предходния спор важно обстоятелство. Като такъв представлява ново писмено доказателства, защото с него се признава за съществуващ факт, известен на страната, но останал недоказан, поради обективна липса на такава възможност. Позовавайки се на ППВС № 2/1977 година на Пленума на Върховния съд, търговското дружество заявява в настоящото производство, че макар и да е знаело за осъществяваната стопанска дейност, не е могло да я установи по надлежния ред, тъй като Върховният административен съд е отказал да кредитира представените от него доказателства за установяване на тези твърдения. При тези данни и твърдения на страната, настоящата инстанция намира искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК за неоснователно.
За да се уважи искането за отмяна следва да се установи наличието на три предпоставки при условията на кумулативност: наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за конкретното дело; да не са могли да бъдат известни на страните.
Представеният от страната ревизионен акт, е съставен през 2011 година и има характер на ново доказателство по отношение на съдебното решение от 2007 година, чиято отмяна се цели. Той обаче е доказателство за факти във връзка с данъчни задължения за период, различен и последващ от този, предмет на ДРА № 780 от 2004 година, фиксиран от съда, като месец октомври на 2003 година. В него са установени задължения във връзка с корпоративен данък, данък по ЗКПО, данък по ЗОДФЛ, данък по ЗДДФЛ и ДДС за периоди от 1.01.2005 година до 30.04.2008 година. От друга страна констатациите в него за реализирани приходи от наеми на материални активи не установяват, че това са активите, предмет на трите апортни вноски. Поради това не е налице втората предпоставка – новото доказателство да е от съществено значение за конкретното дело.
На следващо място съдът намира, че не е налице и третата предпоставка – обстоятелствата или доказателствата да не са могли да лъдат известни на страните. Данъчният акт се съставя на базата на представените от самото дружество и негови контрагенти /които в случая са били и съдружници в него/ счетоводни документи. Фактът на предоставянето им на данъчните органи, впоследствие при извършване на проверката, завършила с РА от 2011 година означава, че те са били на разположение на дружеството, което е имало обективната възможност да ги предостави още в съдебното производство пред окръжния съд, а при пропуск – и в касационното производство пред Върховния административен съд. В искането за отмяна се възразява, че тези доказателства са били представени, но не са били кредитирани от данъчните органи и съда. Възражението се опровергава от данните по делото.
Данъчните органи са обсъдили позицията на управителя на “В. И.” ООД и впоследствие представните писмени доказателства за отдаване под наем на придобитите активи: два договора с “Хлебопроизводство и сладкарство” ООД от 28.09.2003 година за отдаване под наем на недвижимия имот и движимите вещи, които това ООД, съдружник в новоучреденото дружество е апортирало при учредяването; договор с “В. Б. 2002” ООД от същата дата за отдаване под наем на имота и движимите вещи в него, апортирани от другия съдружник “С. Т. В.” АД; договор от 3.01.2004 година със същото дружество относно вещите, находящи се в град В. Т.; договор за отдаване под наем на автомобилите, апортирани от третия съдружник. В решение № 635 от 6.12.2004 година на регионалния данъчен директор на РДД – В. Т.,2 стр. 8 е изрично посочено, че след като всички договори са с едногодишен период и в тях е заложен годишен размер на дължим наем, подлежащ на плащане в края на периода, би следвало към 28.09.2004 година наемодателят – “В. И.” ООД да издаде данъчни фактури и да начисли ДДС. Именно поради липсата на представени такива доказателства, данъчните органи са приеми, че наемните договори нямат достоверна дата и съответно не могат да се използват за доказване на твърднията за осъществена стопанска дейност с апортираното имущество. Нещо повече – в същото решение са отразени резултатите от извършена насрещна данъчна проверка за деклариране на такива фактури в дневниците за продажби на “В. И.” ООД за месеците септември и октомври на 2004 година. При проверката е установено, че подобни фактури не са декларирани. Всички тези данни в тяхната съвкупност са в основата на данъчните констатации за апортиране на имущество с цел заобикаляне на данъчния закон.
В жалбата срещу ДРА и съответно решението на директора на РДД, подадена от дружеството пред окръжния съд вх.№ 4567 от 20.12.2004 година, никъде не е направено възражение за необоснованост и недоказаност на тези констатации. Не са представени и липсващите според данъчните органи фактури, с които жалбоподателят би следвало да разполага, в случай че ги е издал. Едва в настоящото производство се представят: данъчна фактура 1000000012 от 15.11.2004 година; № 1000000011 от 15.11.2004 година; № 1000000009 от 15.11.2004 година. И трите имат дата преди датата на подаване на жалбата, поради което страната обективно е имала възможност да ги представи. Докозателства за извършвана стопанска дейност чрез отдаване под наем на апортирането имущество извън наемните договори, дружеството не е представило в цялото произвдство по адм-дело № 11/2005 година на окръжния съд. След постановяване на решение № 230 от 29.06.2005 година по същото делото за отхвърляне на жалбата му, юридическото лице е подало касационна жалба пред Върховния административен съд, по която е образувано адм. дело № 7914/2005 година на ВАС, първо отделение. Нито в касационната жалба, нито в цялостното производство по това дело, касаторът е правил доводи и е представил писмени доказателства за реалност на наемните договори.
След връщане на делото за ново разглеждане и образуването на адм. дело № 789/2006 година на окръжния съд, в съдебното заседание на 28.11.226 година, пълномощникът на дружеството изрично е заявил, че няма да сочи други доказателства. Ето защо и по това дело, както и по образуваното пред ВАС адм. дело № 5784/2007 година, решението по което е предмет на отменителното производство, не са представени никакви други доказателства за опровергаване констатациите на данъчните органи за извършване на стопанска дейност. Точно липсата на доказателства е в основата на правните изводи на касационната инстанция, че не е извършвана такава дейност. А тази липса е в резултат на поведението на данъчно-задълженият субект и по отношение на него не е налице хипотезата, разгледана в т. 3 от ППВС № 2/1977 година, на която дружеството се позовава в искането за отмяна. То е страната-жалбоподател, която е имала обективната възможност да установи достоверността на представени договори за наем с фактури за начисляване на сумите, тъй като е издател на фактурите и то на дати, които са няколко години преди окончателното решени по спора, което е от 2007 година. Съпоставката на датите, на които са изготвени три от фактурите, приложени в настоящото производство – ноември на 2004 година и четвъртата от 1.12.2003 година и датата на издаване на решението – 12.12.2007 година напълно опровергава довода в искането за отмяна, че единствено налични към тази дата са били договорите за наем.
Напълно необосновано страната се позовава в искането за отмяна на практика на Върховния административен съд в цитираните /и приложени/ съдебни актове по адм. дело № 189/2009 година; адм-дело № 7501/2009 година и адм. дело № 6641/2009 година – и трите на петчленен състав на Върховния административен съд. Първите два касаят друго отменително основание – чл. 239, т. 4 от АПК. Третият акт е относим към отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК, но има предвид недоказаност на твърдени обстоятелства, поради липса на документи, с които страната не е била в състояние да се снабди, за да ги представи при разглеждане на спора. Хипотезата е напълно неприложима към настоящия случай, тъй като търговското дружество е издателят на тези документи и съобразно датата на съставянето им, е имало пълната възможност да ги представи по делото, но не ги е представил.
На последно място, съдът намира за неотносимо към отменителното производство решение на Съда на Европейския съюз. То касае поведението на държавите във връзка с приспадането на ДДС, а не касае предпоставките в процедури за отмяна на влезли в сила съдебни решения, които са общи за всички видове административни правоотношения.
От така извършения анализ се установява липса на втората и третата предпоставка на чл. 239, т. 1 от АПК – представените доказателства да се от съществено значение за конкретното дело и да не са могли да бъдат известни на страната. Искането за отмяна на това основание е неоснователно и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и направеното искане в писмената защита на ответната страна, ще следва да се осъди дружеството да заплати сумата 150 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на “В. И.” ООД със седалище в град Габрово, представлявано от управителите му К. С. А. и С. Й. А. за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на решение № 12588 от 12.12.2007 година по адм. дело № 5784/2007 година на Върховния административен съд, първо отделение.
ОСЪЖДА "В. И." ООД със седалище в град Габрово да заплати на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - В. Т. при Централно управление на Национална агенция за приходите сумата 150 /Сто и петдесет/ лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Н. Д./п/ А. К./п/ Г. М./п/ М. Д.
А.К.