Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. Г. П., чрез адв.Д. С., срещу Определение № 109/29.03.2016 г., постановено по възз. ч.гр. д. № 124/2016г. по описа на Апелативен съд – В. Т. с което е потвърдено Разпореждане № 1355/21.12.2015 г., постановено по възз. гр. д. № 350/2015 г. на Окръжен съд – Ловеч. С последното е върната, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, касационната жалба вх.№ 8095/08.12.2015г. на П. П. срещу Решение № 288/29.10.2015 г., постановено по възз. гр. д. № 350/2015 г. на ОС – Ловеч, тъй като предмет на въззивното решение са обективно кумулативно съединени искове, всеки един с цена под 5 000 лева.

Частният жалбоподател сочи, че атакуваното определение е незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Излага съображения, че цената на съединените искове е общо в размер на сумата 6 548, 48 лв., поради което и на основание чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК съдебният акт подлежи на касационен контрол.

Ответникът по частната жалба – ОД на МВР - Л., не е подал отговор в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, предвид следното:

Ищецът П. П. е предявил за общо разглеждане в процеса искове, както следва: 1/ по чл. 211, ал. 5, т. 2 във вр. с ал. 6 ЗМВР отм. за сумата 2 410, 28 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 29.01.2012 г. до 31.121.2012 г. и по чл. 86 ЗЗД за сумата 730 лв., представляваща обезщетение за забава върху посочената главница; 2/ по чл. 67, ал. 7, т. 1 ЗДСл за сумата 416 лв., представляваща възнаграждение за положен нощен труд за периода от 29.01.2012 г. до 30.06.2014 г. и за обезщетение за забава в размер на 130 лв.; 3/ по чл. 67, ал. 7, т. 3 ЗДСл за сумата 2 713 лв., представляваща възнаграждение за положен труд на официални празници за периода от 29.01.2012 г. до 30.06.2014 г. и по чл. 86 ЗЗД за сумата 830 лв. обезщетение за забава; 4/ по чл. 204, ал. 1 вр. с ал. 5 ЗМВР отм. за сумата 1009, 20 лв., представляваща стойност на полагаща се безплатна храна при работа на смени и при специфични условия и рискове за живота и здравето за периода от 29.01.2012 г. до 30.09.2013 г. и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 317 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Според императивното правило на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за гражданско дело, като цената на всеки от заявените за разглеждане кумулативно обективно съединени искове е под установения от законодателя минимален праг за достъп до касационно обжалване. Поради това подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената частна касационна жалба с вх. № 1642 от 08.04.2016г. на П. Г. П. от [населено място], [улица] ап. 33, срещу определение № 109/29.03.2016 г., постановено по възз. ч.гр. д. № 124/2016 г. по описа на Апелативен съд – В. Т.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.