О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 27

[населено място] 18, 01, 2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1550/16г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Н. и А. Н. Н. против решение №295/19.11.2015г. по в. т.д.№350/15г. на Апелативен съд Варна в частта, с която след частична отмяна на решение №10/30.01.15г. по т. д.№60/14г. на Окръжен съд Силистра и отхвърляне на исковете по чл. 422 ГПК до размер на сумата 485, 21 лв., решението на Силистренски окръжен съд е потвърдено в частта, с която съдът е признал за установено, че касаторите дължат солидарно на [фирма] суми за разликата над 14 157, 67 лв. до 28 524, 04 лв. – главница по договор за банков кредит и анекс към него; 1735, 84 лв. лихва върху просрочена главница за периода 25.08.11г. – 26.07.12г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.07.12г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се твърди, че в потвърдителната му част решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения с пренебрегване на част от събраните по делото доказателства.Оспорени са изводите на въззивния съд за наличие на изискваните от закона реквизити на погасителен план в съдържанието на сключения между страните анекс, като се твърди липса на разпределение на всяка от вноските за главница и лихви.Изложени са съображения и срещу приложението на неотносима към момента на сключването на анекса Наредба №9 на БНБ /тази от 2002г.,вместо актуалната такава от 2008г./,както...