О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 58

София, 17.01.2017 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2959/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община], подадена от пълномощника и адвокат Б. Г., срещу въззивно решение №64 от 22.03.2016 г. по гр. дело №27/2016 год. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1753 от 09.11.2015 г. по гр. дело №2491/2014 г. на Шуменския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК от касатора срещу И. И. М. и [фирма] искове за солидарното осъждане на ответниците за заплащане на сумата 5 188.44 лв., предявени като частичен иск от обща сума в размер на 121 073.39 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди, констатирани с акт за начет №11040019/28.06.2011 г. на финансов инспектор от АДФИ, като неоснователни. Въззивният съд е приел, че в разпоредбата на чл. 43 ППЗДФИ е посочено необходимото съдържание на акта за начет, като изрично е и изискването констатациите в същия да бъдат документирани със справки, таблици, констативни протоколи, обяснения на задължените лица, заверени преписи или копия от документи, заключения на вещи лица и др./чл. 44 от ППЗДФИ/. Разпоредбата на чл. 22, ал. 5 ЗДФИ установява доказателствена сила по отношение на съдържащите се в акта фактически констатации - те се смятат за истински до доказване на противното, която доказателствена сила важи, ако е изпълнено изискването на чл. 22, ал. 2 ЗДФИ - констатациите да...