Производството е по чл. 288 ГПК.

П. Д. А. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд № 3830 от 11.05.2016г. по гр. д.№ 17916/2014г. по допускане на делбата.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал. 2 ГПК предвид предмета на делото, поради което е процесуално допустима.

Ответниците И. Г. Й., Ц. К. М. и Б. С. Т. изразяват становище, че касационното обжалване не следва да се допуска поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК.

С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил решението на Софийския районен съд, 67 състав № ІІ-67-123 от 21.07.2014г. по гр. д.№ 54525/2012г. и е допуснал делба на дворно място, съставляващо парцел ХІV-301 кв. 20 по плана на [населено място] при квоти за Б. С. Т., по 1/8 за И. Г. Й. и Ц. К. М. и за П. Д. А..

Съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици общо на ид. ч. от имота по силата на съдебна спогодба – делба и наследяване на Н. С. Б., починал през 2003г., а ответницата е собственик на другата ид. ч. от дворното място по силата на договор за продажба, сключен с нот. акт № 140/1999г. Възражението на ответницата за придобиване на ид. ч. от имота по давност не е уважено. Съдът е изложил съображения, че като съсобственик, позоваващ се на придобиване по давност на целия имот, съделителката П. Д. А. е следвало да докаже, че е извършила действия, манифестиращи промяната в намерението и завладяване на чуждите идеални части, но такива доказателства по делото не са събрани до датата на снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2011г., а от тази дата до предявяване на иска не е изтекъл изискуемия се по чл. 79 ал. 1 ЗС срок на общата десетгодишна придобивна давност.

Върховният касационен съд, първо гражданско отделение в рамките на служебната проверка, която прави за валидността и допустимостта на решението, намира, че е налице съмнение за недопустимост на решението поради неучастието на всички съсобственици в делбата, които са задължителни необходими другари. Видно от данните по делото права по договора за продажба, сключен с нот. акт № 140/1999г. е придобил и съпруга на съделителката П. Д. А., който не участва в делбата. Ето защо с оглед разясненията в ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК, касационното обжалване следва да се допусне.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд № 3830 от 11.05.2016г. по гр. д.№ 17916/2014г.

Указва на касаторката П. Д. А., че на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК следва да внесе държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.

След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: