Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Образувано е по жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 37/10.02.2011 г. по преписка № 95/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията).

В жалбата се твърди, на първо място, че обжалваното решение е нищожно, т. к. индивидуалният мандат на тримата членове на състава, постановил обжалваното решение, е изтекъл към момента на постановяване на същото, и т. к. не са налице нови актове на учредителите на мандата, съставът не е бил компетентен да се произнася по подадената до КЗД жалба. Алтернативно, жалбоподателят прави довод, че решението е незаконосъобразно поради наличие на основание за отмяна по чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК. Твърди, че КЗД е иззела функции и компетентност на Върховния административен съд, който с влязло в сила решение е отхвърлил жалбата на подалия жалба и до КЗД Р. П., срещу заповедта, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателят твърди, че в същото съдебно производство съдът се е произнесъл и по оплакването за наличие на дискриминация, поради което образуваното пред КЗД производство за установяване на дискриминация е образувано в нарушение на чл. 52, ал. 2 ЗЗДискр., т. к. съдът вече е установил, че липсва дискриминация. Жалбоподателят твърди, че е налице колизия между съдебното решение и обжалваното решение на КЗД по отношение на произнасянето относно липсата, съответно наличието на дискриминация при едни и същи обстоятелства във връзка с прекратяването на служебните правоотношения на Р. П.. Жалбоподателят твърди, че е незаконосъобразно като група за изследване наличието на дискриминация да се взема целия състав на служителите на Министерството на вътрешните работи (МВР), отговарящи на условията...