Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на И. С. В. от гр. С., чрез адв. В. И. С. от САК, против Решение № 392/31.01.2011 г., постановено по адм. дело № 8733/2010 г., по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му за обявяване нищожността на заповед № з - 8975/03.06.2009 г. на Директора на СДВР. Изложени са съображения за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде обявен за нищожен.
Ответникът - Директора на СДВР, чрез процесуалния си представител е изразил становище за прекратяване на производството поради отмяна на оспорената заповед.
Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за прекратяване на производството поради липса на правен интерес, с оглед отмяната на акта. Алтернативно поддържа становище за неоснователност на жалбата.
След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното:
Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С оспореното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата му за обявяване нищожността на заповед № з - 8975/03.06.2009 г. на Директора на СДВР. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановен при спазване на процесуалните правила и релевантите материалноправни норми. Съображенията в жалбата за противоречие на акта с норми от правото на...