Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "П"ЕАД - ЦУ), но не и категорични данни, за които не е съществувала пречка да бъдат установени с допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза. По част от тези релевантни за спора обстоятелства, съдът не е формирал обосновани изводи.

Обоснован и правилен е изводът на административния съд, че изискуемостта

на вземането на ищцата е настъпило на 30.04.2009 година. Отчуждаването на имота на ищцата е решено по силата на решение № 777 на МС от 30.11.2007година, като в самото решение е допуснато и предварителното му изпълнение. Решението на МС е публикувано в ДВ, бр. 104 от 11.12.2007г. и за ищцата е влязло в сила, поради необжалването му на 25.12.2007 година. Т

ълкуването на приложимите разпоредби-чл. 39 и чл. 39а от Закона за държавната собственост (ЗДС) в редакцията йм към момента на влизане в сила на решението на МС по отношение имота на ищцата води до извода, че обезщетението за отчуждения недвижим имот се дължи от момента, в който решението на МС в частта му касаещо имота на ищцата стане изпълняемо. Кога това решение, което е индивидуален административен акт по своя характер става изпълняемо разпорежда чл. 268 от АПК, а именно, когато влезе в сила или когато подлежи на предварително изпълнение. Решението на МС подлежи на предварително изпълнение. След като е допуснато предварителното му изълнение, последното не касае само завземането на имота и започването на строителните дейности в него, но и изплащане на обезщетението. Относно имота на ищцата решението е влязло в сила на 25.12.2007 година, т. е. в конкретния случай, освен, че решението е предварително изпълняемо, то е и влязло в сила. Следователно налице е индивидуален административен акт, годен да бъде изпълнен. Това означава, че за инвеститора на обекта възниква правото да...