Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „И. – М. Д.“ –със седалище и адрес на управление в с. С., О. Х чрез адв. Б. С. срещу решение № 1725/13.10.2020 г., постановено по адм. дело № 972/2020 г. по описа на Пловдивския административен съд), с което е отхвърлена жалбата й против АУПДВ, изх. № 01-6500/8646 от 13.02.2020 г. (№ 16/311/01010/3/01/04/01) на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, с което е установено задължение в размер на 149 416, 67 лв., представляваща окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмедна финансова помощ по договор№ 16/311/01010/3/01/04/01 от 14.10.2014 г. по мярка 311 „Разнообразие към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. С решението в полза на ДФ „Земеделие“ са присъдени разноски.

В касационната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и е необосновано, постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал – касационния основания по чл. 209, т. 3 ПАК. Оспорват се изводите на съда, подкрепили констатациите на оспорения административния акт. Твърди, че в обжалваното решение изобщо не са коментирани възраженията за неспазване на установената форма за издаване на акта – в заглавната му част не е посочен органът, който го издава, което е съществено процесуално нарушение, доколкото не би могло да се установи чие волеизявление съдържа оспорения акт. Касаторът твърди, че общото посочване на чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП не е достатъчно, за да се мотивира издадения акт, необходимо е точно посочване на разпоредбата, която определя правомощието на лицето, посочено като актосъставител да издаде процесния акт. Налице било и съществено разминаване между фактическите основания за издаване на акта и посочените за нарушени законови норми. По този начин правото на защита на санкционирането лице твърди, че е накърнено, доколкото не ставало ясно кое негово поведение е неправомерно и с кои точно действия е нарушил закона. Общото посочване в акта на чл. 46, ал. 1 и чл. 43, ал. 1, т. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. на министъра на земеделието и храните, без прецезиране кои хипотези на нарушения са допуснати от лицето. Правото на защита на санкционирането лице било накърнено и поради обстоятелството, че по време на съдебното производство се допълвало общо три пъти на административната преписка с материали, свързани с издаването на оспорения акт, но и така не бе представено и пояснено от процесуалния представител на ответника с категоричност относимите за случая заповед за одобряване на проекта и заявлението за подпомагане, ведно с бизнес-плана. Спорен бил по време на целия процес кой бизнес-план е следвало да изпълнява бенефициера – този, който е представен със заявлението за подпомагане от 21.05.2015 г. или този бизнес-план, който е приложен по-късно по делото. Пояснено е това оплакване и с допълнително представените в последното съдебно заседание допълнителни доказателства. Излагат се в касационната жалба и оплакване, че административният акт е незаконосъобразен поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и в противоречие с целта на закона. За неправилно и необосновани счита, че са и твърденията на първоинстанционния съд, че е установено нарушение по пункт 1 от оспорения АУПДВ и едноличният търговец бил изпълнил бизнес-плана едва на 5, 67%, а не неговото твърдение за 56, 14% за трите проверявани години – 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Позовава се на съдебно-счетоводната експертиза по делото. Въз основа на подробно описаното в касационната жалба, се твърди, че изводите на съда за законосъобразно наложена санкция по пункт 1 от обжалвания акт, е напълно незаконосъобразен. Сочи, че ако се приеме неизпълнение на финансовите показатели на бизнес-плана, по-скоро е следвало да се приеме, че съставлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, като в тази връзка се позовава на решения па адм. дела № 7468/2018 г. и № 829/2019 г. на ВАС. За невярна счита констатацията на съда, че по делото не са представени доказателства, оборващи констатациите на акта, както и недоказани, неправилни и неоснователни са мотивите за налагане на санкция по пункт 4 от АПУДВ за това, че е налице функционална несамостоятелност на финансирания проект и/или изкуствено създаване на условията, необходими за получаване на помощта, за да бъдат извлечени облаги в противоречие с целите на мярката. Иска се отмяна като неправилно на обжалваното решение, както и отмяна като незаконосъобразен на АУПДВ, както и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ чрез адв. К. взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в представените писмени бележки.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение Административен съд – Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ „И. – М. Д.“ против цитирания по-горе АУПДВ от 13.02.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, с което е установено задължение в размер на 149 416, 67 лв., представляваща окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по договор № 16/311/01010 от 14.10.2014 г. по мярка 311 „Разнообразие към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

За да постанови този правен резултат съдът е приел след обстойно описана фактическа обстановка по делото, че оспореният АУПДВ е издаден в съответствие с целта на Закон за насърчаване създаването на възможности за заетост и повишаване доходите в селските райони, за насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони, както и, че предоставяните средства по ПРСР 2007 – 2013 г. да се управляват на основата на законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие. Според съда актът е издаден от компетентен орган без противоречие с материалноправни разпоредби и при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.

Във връзка със сключения договор № 16/311/01010 от 14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 – 2013 г. по проект „Основен ремонт на малък хотел за селски туризъм, представлява секция F от Винарска изба с дестилерия в с. С. и закупуване на специализирано оборудване за внедряване виртуална туристическа агенция за приключенски туризъм и балнеолечение“, съдът е приел за правилно установеното от административния орган неизпълнение на договора и бизнес-плана. Съдът се е позовал на чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г., според която бизнес-планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период от 5 години, а в случаите на СМР – 10 години. Възприети са в обжалваното решение констатациите на административния орган, че е установено неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес-план по проекта и, че той не съответства на постигането на целите на мярка 311, определени в чл. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г.

Съдът е мотивирал решението си и с извършената на място в хотела проверка, при която е установено, че липсват активи, предмет на инвестицията и е формиран извод за наличие на изкуствено създадени условия, необходими за получаване на помощта, за да бъдат извлечени облаги в противоречие с целите на мярката. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г., според който в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на помощта, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатените суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. С оглед установеното според съда, че средноаритметично за всички проверявани години реализираните приходи са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес-план законосъобразно административният орган е приел, че следва ползвателят на помощта да възстанови 100 % от предоставената помощ в размер на 149 416, 67 лв.

Относно констатираното от административния орган в АУПДВ нарушение, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност е равно или по-малко от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнес-план параметри по отношение на устойчива заетост и тъй като времетраенето на нарушението е над две години, се налага санкция в размер на 10% от предоставената помощ, която в случая е 14 941, 67 лв., а за установените липси на активи при извършена административна проверка санкцията в оспорения АУПДВ е 5 327, 50 лв. Относно установеното от административния орган несъхраняване на всички документи, които са част от заявката за подпомагане, вкл. и удостоверението за категоризацията на хотела, то съдът е потвърдил санкцията от 100 % - 149 416, 67 лв.

За неоснователно съдът е приел възражението на жалбоподателя за неправилно прилагане на материалния закон ЗПЗП и доколкото според него приложим е чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ.З и изводът на съда е, че правилно административният орган е издал АУПДВ, а не решение за финансова корекция по ЗУСЕСИФ. Обжалваното решение е неправилно.

Фактическата обстановка по делото правилно е установена от първоинстанционния съд, но правните изводи на съда са незаконосъобразни.

Няма спор по делото, че е налице сключен договор между жалбоподателката като ЕТ „И. – М. Д.“ и изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ договор № 16/311/01010 от 14.10.2014 г. по мярка 311 „Разнообразие към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 – 2013 г. по проект за СМР „Основен ремонт на малък хотел за селски туризъм, представлява секция F ОТ Винарска изба с дестилерия в с. С. и закупуване на специализирано оборудване за внедряване виртуална туристическа агенция за приключенски туризъм и балнеолечение“. Договорът се отнася до извършване на СМР в посочения обект

Неизпълнението на показателите на бизнес-плана на едноличния търговец от приходната му част е във връзка с чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г. Това неизпълнение представлява основание по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ предвид наличието на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ. В обжалваното решение подробно е описано вида на нарушенията, но въз основа на тях е направен погрешен правен извод, като се е позовал на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП и че процесния АУПДВ е издаден поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателя на помощта, извън основанията о ал. 6, поради което неправилно е прието от съда, че правилно административният орган е издал АУПДВ, а не решение за финансови корекции по чл. 73 ЗУСЕСИФ.

Неправилно административният орган е приел, че не следва да се прилага ЗУСЕСИФ, като за целта се е позовал на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, според която дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, извън установените по ал. 6, се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Предвид описаното по-горе при установеното при извършените проверки на място и изготвения доклад от административния орган, налице са нередности по неизпълнение на договора и бизнес-плана относно заложените приходи (индикатори) и заетостта, което сочи на нарушение по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, което е основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ. Изрично в чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ е регламентирано, че при неизпълнение на одобрените индикатори, се налага финансова корекция. В този смисъл са решения по адм. дела № 8586/2020 г., № 10650/2020 г., 11774/2019 г., №7468/2018 г. и др. на ВАС. В този смисъл следва да се приеме, че административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като не е спазил приложимия ред и основания за издаване на акта си и вместо решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ, е издал АУПДВ по чл. 166 ДОПК.

Следва да се отбележи, че според § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП започналите производства по издадените до датата на влизането му в сила на този закон наредби п о прилагане на мерките от ПРСР 2007 -2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 за периода 2014 – 2020 г., се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, но тази правна норма в случая не следва да се прилага. Съгласно § 1, т. 2, б. „а“ от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. (ДВ., бр. 69/30.08.2019 г. в сила от същата дата) мониторинговият период за договорите, сключени преди 01.01.2015 г., е пет години, считано от датата на сключване на процесния договор на 14.10.2014 г., поради което за настоящия казус мониторинговият период е изтекъл на 14.10.2019 г., т. е. преди образуване на административното производство с писмо с изх. № 01-6500/8646 от 30.10.2019 г. В този смисъл е и решение № 13576/2010 г. на ВАС, Първо отделение. В тази връзка следва да се направи извод, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като е издал АУПДВ.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно постановено, а оспорения АУПДВ е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 АПК. Решението на съда като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени процесния АУПДВ на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.

При този изход на спора следва да се отмени и решението на съда и в частта за разноските. На касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 11 048 лв. за двете съдебни инстанции.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1725/13.10.2020 г., постановено по адм. дело № 972/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ АУПДВ с изх. № 01-6500/8646 (№ 16/311/01010/3/01/04/01) от 13.02.2020 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - София, с който на ЕТ „И. – М. Д.“ със седалище и адрес на управление в с. С., О. Х е установено задължение в размер от 149 416, 67 лв., представляващо окончателна подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по договор № 16/311/01010/3/01/04/01 от 14.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и

ОСЪЖДА ДФ „Земеделие“ – София да заплати на ЕТ „И. – М. Д.“ със седалище и адрес на управление в с. С., О. Х направените по делото разноски в общ размер на 11 048 лв. за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.