Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите – гр. С. чрез процесуалния й представител гл. юрк. Б. Ш. против Решение № 1522 от 12.08.2020г., постановено по адм. д. № 491/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което НАП е осъдена да заплати на „Д. Д.“ ЕООД, :[ЕИК] със седалище : гр. П. сумата от 1 500 лв., съставляваща причинени му имуществени вреди във вид на заплатено в рамките на съдебното административно-наказателно производство по отмяна с влязъл в сила съдебен акт наказателно постановление № 394843-F460021/07.01.2019 г., издадено от Директор на ТД на НАП гр. П., ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното на главницата, както и разноски по делото в размер на 385 лв.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено в частта за лихвите, като бъде постановено ново по същество, с което да бъде намалено присъденото обезщетение по предявения иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, НАП - гр. С., не се представлява и не депозира писмени бележки по същество на спора.

Ответникът, "Д. Д." ЕООД, [ЕИК]- гр. П.,редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез пълномощника му адв. Г. Д. е депозирано писмено становище /отговор / на касационната жалба с подробно изложени в него доводи за неоснователност на същата, съответно – за правилност на съдебното решение. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена...