Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: Т. Н. Е. И. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията Т. Н. по административно дело № 10428 / 2021 г.

Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационната жалба на С. Д. от гр. С. З. чрез адв. М., срещу решение № 209 от 28.05.2021 г., постановено по адм. дело № 96/2021 г. по описа на Административен съд С. З. с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 26/06/1 /0/02423/2/01/04/02, с изх. № 01-260-6500/117718 от 12.11.2020 г., издаден от Директора на Областна дирекция (ОД) - Хасково на Държавен фонд (ДФ) Земеделие, с който е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016 г. и договорът е прекратен, като на С. Д. е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2018 г. и С. Д. е осъден да заплати на ДФЗемеделие - гр. София сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че обжалваният пред административния съд АУПДВ не се основава на предходен, влязъл в сила административен акт, поради което касаторът счита, че в производството по издаване на АУПДВ са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че съдът няма специални познания, за да прецени дали представените от С. Д. медицински документи не са предпоставка за дългосрочна професионална нетрудоспособност към момента на изтичане на срока за подаване на заявка за второ плащане. Счита, че от представените медицински документи се установява, че е налице обективна причина, поради която не са подадени необходимите документи. Иска решението да бъде отменено. В представено становище претендира присъждане на разноските за касационна инстанция за платена държавна такса в размер на 195,56 лв. и направени разноски пред първата съдебна инстанция.

Ответникът директорът на ОД на ДФ Земеделие гр. Хасково, чрез юрк. В., оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от касатора.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и от легитимирана страна, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ № 26/06/1 /0/02423/2/01/04/02, с изх. № 01-260-6500/117718 от 12.11.2020 г., издаден от Директора на ОД - Хасково на ДФ Земеделие, с който е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016 г. и договорът е прекратен, като на С. Д. е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.08.2018 г.

От фактическа страна съдът е приел, че на 19.01.2016 г. между ДФ Земеделие, от една страна и С. Д., като ползвател, е сключен Договор № 26/06/1 /0/02423/ 19.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора, одобрената за отпускане безвъзмездна финансова помощ е в размер на 48 895 лв. Предвидено е сумата да се предостави на два етапа: първо плащане в размер на 24 447.50 лв, платими в двумесечен срок от сключването на договора и второ плащане в размер на 24 447.50 лв. в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с документи съгласно Приложение №7 към Наредба №14 от 28.05.2015 г. заявка за второ плащане от ползвателя, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място относно изпълнението на бизнес плана и анализ за установяване съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора. В чл. 3, ал. 3 от договора е указан срок за подаване на заявката за второ плащане - до 01.08.2018 г., като с тази дата е обвързано и задължението за изпълнение на бизнес плана.

На 02.08.2018 г., С. Д. е подал Искане/Уведомление за промяна по Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016 г. до Директора на ОД - Хасково на ДФ Земеделие, към което са приложени болничен лист, епикриза и копие от амбулаторна карта.

С уведомително писмо изх.№02-260-6500-4446#11 от 17.09.2018 г. на Директора на ОД - Хасково на ДФ Земеделие на Димов е отказано изменение и/или допълнение на договора за отпускане на финансова помощ.

С Уведомително писмо - предизвестие изх. №01-260-65001177 от 31.10.2018 г. на Директора на ОД - Хасково на ДФ Земеделие, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, С. Д. е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ.

С АУПДВ № 26/06/1/0/02423/2/01/04/01 от 15.01.2019 г., издаден на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК от Директора на ОД - Хасково на ДФ Земеделие - Хасково, е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016 г. и същият е прекратен, като по отношение на С. Д. е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лв, представляващо пълния размер на полученото първо плащане по Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.08.2018 г.

АУПДВ № 26/06/1/0/02423/2/01/04/01 от 15.01.2019 г. е обжалван от С. Д. по съдебен ред и е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение № 10 от 07.02.2020 г. по адм. дело № 431/ 2019 г. по описа на Административен съд - С. З. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Основание за отмяната на акта е допускане на съществено процесуално нарушение при издаването му поради невръчване редовно на уведомлението за началото на производството по издаването на административния акт на адресата му.

След връщането на преписката на С. Д. е изпратено писмо изх.№ 1)1-260-6500/467 от 22.05.2020 г., с което на основание чл. 24, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 АПК е уведомен, че ДФ Земеделие открива производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане за задължение в размер на 24 447.50 лв, представляващо пълния размер на полученото първо плащане по Договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016 г., както и законната лихва върху същото от датата на извършване на нарушението - 02.08.2018 г.

На 06.08.2020 г. С. Д. е подал писмено възражение срещу откриването на производство по издаване на АУПДВ.

С оспорения АУПДВ, издаден на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК от Директора на ОД - Хасково на ДФ Земеделие, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., чл. 9, ал. 1, т. 1 и чл. 17, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 3 от Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 2, ал. 4 и ал. 6 ЗПЗП, на Димов е отказана изцяло одобрената финансова помощ по Договор 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016 г. и на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 от договора същият е прекратен, като по отношение на С. Д. е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447.50 лв, представляващо сумата на полученото първо плащане по Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.08.2018 г.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на г-н Димов против процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административно-производствени правила при издаването на акта, които да обосновават неговата отмяна, а също и материална законосъобразност на акта.

Административният съд е стигнал до извод, че спорът се концентрира върху това дали оспореният АУПДВ е издаден при спазване на изискванията по чл. 26, чл. 28 и чл. 34 АПК, както и дали неизпълнението на задължението на ползвателя на помощта да подаде заявка за второ плащане в срока, посочен в договора за финансова помощ, се дължи на извънредно обстоятелство, обуславящо освобождаването на ползвателя от възстановяване на полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ. Спори се дали временната нетрудоспособност на г-н Димов може да бъде квалифицирана като извънредно обстоятелство, в който случай да намери приложение нормата на чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г.

Първостепенният съд е приел, че при издаване на АУПДВ не са допуснати съществени процесуални нарушения и възникването на публичното държавно вземане в полза на ДФ Земеделие - РА при прилагането на чл.38, ал.1, т.1 от Наредба № 14 от 28.05.2015г. за връщане на полученото от ползвателя първо плащане, не е обвързано с изискване за издаване на предхождащ АУПДВ административен акт за прекратяване на административния договор.

По отношение на представените от г-н Димов документи, като оправдание за неподаване на заявката за второ плащане в срок, първоинстанционният съд е направил извод, че те не доказват наличието на извънредно обстоятелство по смиссъла на 1, т. 15 от ДР на Наредба № 14 от 28.05.2015 г., наличието на което да освободи ползвателя от отговорността за възстановяване на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, поради неизпълнение на задължението за подаване на заявка за второ плащане в нормативно и договорно определения срок.

Постановеното съдебно решение е правилно.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че в производството по издаване на АУПДВ не са допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователно е оплакването на касатора, че преди издаването на процесния АУПДВ е следвало задължително да е налице предходен, влязъл в сила, административен акт, с който се прекратява многогодишния ангажимент на ползвателя на помощта. Липсва задължение за издаване на предходен административен акт относно прекратяване на договора. Възникването на публичното държавно вземане в полза на ДФ Земеделие - РА при прилагането на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за връщане на полученото от ползвателя първо плащане, не е обвързано с изискване за издаване на предхождащ АУПДВ административен акт. Настоящият състав споделя мотивите на административния съд, че вземането на ДФ Земеделие - РА, обусловено от неизпълнението от ползвателя на разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от Наредба №14 от 28.05.2015 г. и договорно задължение чл. 3, ал. 3 от Договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016 г., възниква въз основа на сключения административен договор - при прилагането на чл. 2, ал. 2 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договор № 26/06/1/0/02423/ 19.01.2016 г. и чл. 38, ал. 1, т. 1 и чл. 45, т. 6 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., като дължимостта на подлежащите на възстановяване получени средства за подпомагане, финансирани по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, се установява именно с издаването на АУАПВ по реда на ДОПК.

Безспорно в чл. 3, ал. 3 от Договора между С. Д. и ДФ Земеделие е посочен крайният срок за подаване на заявката за второ плащане, а именно 01.08.2018 г. По делото не е било спорно, че г-н Димов не е подал заявката за второ плащане в този срок.

Съгласно чл. 38, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014-2020 г. при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2. Ползвателят или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на непреодолима сила и извънредни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. Съгласно 1, т. 15 от ДР на Наредба № 14 от 28.05.2015 г. Непреодолима сила и извънредни обстоятелства са обстоятелства по смисъла на чл. 2, 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП непреодолима сила и извънредни обстоятелства могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Видно от съображенията към този регламент (по-специално съображение 5) изброяването в националния нормативен акт (в случая 1, т. 15 от ДР на Наредба №14 от 28.05.2015 г.) на случаите на непреодолима сила или извънредни обстоятелства не е изчерпателно като във всеки конкретен случай следва да се извършва конкретна преценка налице ли е непреодолима сила или извънредни обстоятелства.

Първоинстанционният съд обосновано е приел, че представените копия на 2 бр. болнични листи за временна неработоспособност за периодите от 23.07.2018 г. до 12.08.2019 г. и от 13.08.2018 г. до 01.09.2018 г., епикриза след проведено болнично лечение в периода 23.07.2018 г. - 28.07.2018 г. и амбулаторна карта, не обуславят съществуването на дългосрочна професионална нетрудоспособност към момента на изтичане на срока за подаване на заявката за второ плащане, като изключващо отговорността обстоятелство.

Неоснователно е оплакването на касатора, че след като е бил приет по спешност в болница (твърдението за спешност на болничното лечение се опровергава от анамнезата по данни на пациента в представената епикриза), той не е имал възможност да подаде искането за второ плащане, ведно с необходимите документи в съответния срок. От представените доказателства не се установява, че към крайния срок за подаване на заявката за второ плащане - 01.08.2018 г., г-н Димов е бил в обективна невъзможност да подаде лично или чрез представител (което му позволява чл.22, ал.2 от Наредба №14) въпросната заявка. От представените два броя болнични листи за временна неработоспособност за периодите от 23.07.2018 г. до 12.08.2019 г. и от 13.08.2018 г. до 01.09.2018 г. е видно, че вторият е издадени на г-н Димов с отбелязване в режим на лечение домашен амбулаторен, а първият едновременно болничен и домашен-амбулаторен. Освен това, както е съобразил и първоинстанционният съд, разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. допуска заявката за второ плащане и съпътстващите я документи да бъде подадена от упълномощен представител на ползвателя на помощта, когато за последния е настъпила временна неработоспособност, налагаща болничен престой, поради: общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санаторно-курортно лечение, карантина, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане. Временната неработоспособност се удостоверява с болничен лист, представен в РА до три дни след датата на издаването му. В случая г-н Димов е разполагал с възможност да упълномощи представител, който да подаде заявката и съпътстващите я документи в предвидения срок до 01.08.2018 г., но не се е възползвал от тази възможност. Той по никакъв начин не е бил възпрепятстван да подаде заявка и преди последния ден от срока.

Пропускането на срока по чл. 3, ал. 3 от договор № 26/06/1/0/02423 от 19.01.2016 г. представлява фактическо основание за прилагане на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г., при което административният орган законосъобразно е отказал подпомагане по мярката и е определил публично държавно вземане срещу ползвателя в размер на изплатеното първо плащане по договора.

По изложените съображения оспореното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв.

По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 209 от 28.05.2021 г., постановено по адм. дело № 96/2021 г. по описа на Административен съд С. З.

ОСЪЖДА С. Д. от гр. С. З. [улица], ет. [номер], ап. [номер], [ЕГН], да заплати на ДФ З. С. разноски за касационното производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА