ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 616

С., 11, 10, 2011 година

Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, І т. о., в закрито заседание на 10 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров

ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.

Е. М.

при секретар

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Никола Хитров

т. дело № 73 /2011 год.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. К. Т. от С. против решение от 17.08.2010 г. по гр. д. № 86/2010 г. на Софийски АС в частта, с която се оставя в сила решение от 12.11.2009 г. по гр. д. № 1690/2006 г. на СГС в частта, с която предявените от касатора срещу ЕТ А.-Г. М. – В. искове на основание чл. 76, ал. 1, т. 3 ЗМГО са отхвърлени, както следва: за разликата над присъдените 400 лв. до предявения размер 9 568.40 лв. обезщетение за имуществени вреди, и изцяло за 3 000 лв. за неимуществени вреди.

Ответникът ЕТ е подал отговор, че не са налице предпоставките за допускане, както и че жалбата е неоснователна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси за точното прилагане на закона и развитие на правото: 1.Лицензионното възнаграждение покрива ли фактическия състав на обезщетение по чл. 45 ЗЗД и има ли санкционен характер, какъвто е заложен в чл. 76а ЗМГО?, 2. Присъждане в какъв размер е справедливо по чл. 76а, ал. 3 ЗМГО, и като се има предвид минималното обезщетение по чл. 76б, ал. 1, т. 1 ЗМГО? По този въпрос вероятно касаторът има предвид чл. 76а, ал. 1, т. 3 ЗМГО., 3. При установено нарушение на търговска марка не следва ли неимуществените вреди да произтичат от...