Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/, чрез пълномощника юрк. Ц. Г., срещу Решение № 539 от 18.09.2020 г., постановено по адм. дело № 704/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е осъдена ИАЛ да заплати на „Фармар“ ООД, гр. П., сумата в размер на 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за адвокатско възнаграждение, платени по а. н. дело № 934/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен и по к. а. н. дело № 1021/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, ведно със законната лихва върху обезщетението от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и ИАЛ е осъдена да заплати съдебни разноски в размер на 350 лева на „Фармар“ ООД, гр. П..

В касационната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че производството по к. а. н. дело № 1021/2019 г. по описа на Административен съд - Плевен и по а. н. дело № 934/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен са се развили по ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) /ЗАНН/ в период, предхождащ въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г./, която за първи път предвиди възможност за присъждане на разноски в административно-наказателните производства. Излагат се доводи, че осъществяването на адвокатска защита е действие, което не е задължително и неизбежно, а по преценка на всяко лице, като заплатеният адвокатски хонорар не е вреда и не води до увреждане в патримониума на ищеца, тъй като срещу него той е получил адвокатска защита. Счита се също така, че разноските за адвокатско възнаграждение при съдебно обжалване на наказателно постановление не произтичат пряко и непосредствено от административното разпореждане, а от договора за правна защита и съдействие. Претендира се отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

Ответникът – „Фармар“ ООД, гр. П., редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложени по делото писмен отговор и становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по делото, съгласно представен списък на разноските.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по искова молба на „Фармар“ ООД, гр. П., чрез процесуалния представител адв. П. А., срещу ИАЛ с правно основание чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 600 лева за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в съдебни производства по обжалване на наказателно постановление № РД-И-115/05.09.2018 г., издадено от изпълнителния директор на ИАЛ, поради отмяната му като незаконосъобразно с окончателно съдебно решение № 679/20.11.2019 г., постановено по к. а. н. дело № 1021/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен.

Установено е от първоинстанционния съд, че по а. н. дело № 934/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен, образувано по жалба на „Фармар“ ООД срещу наказателно постановление№ РД-И-115/05.09.2018 г., издадено от изпълнителния директор на ИАЛ, дружеството се е представлявало в проведеното на 02.07.2019 г. открито съдебно заседание от адв. А., въз основа на договор за правна защита и съдействие от 31.05.2019 г., сключен между Р. С., в качеството му на представляващ „Фармар“ ООД и адв. А., в който е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платено в брой. В производството по к. а. н. дело № 1021/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, образувано по касационна жалба на „Фармар“ ООД срещу решението на Районен съд – Плевен, дружеството отново е било представлявано от адв. А. в откритото съдебно заседание на 05.11.2019 г., съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие от 04.11.2019 г., сключен между Р. С., в качеството му на представляващ „Фармар“ ООД и адв. А., в който е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платено в брой.

При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел предявеният иск за допустим, а по същество – за основателен. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че са налице всички изискуеми от ЗОДОВ предпоставки, доколкото от приложените а. н. х. дело № 934/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен и к. а. н. дело № 1021/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен се установява, че наказателното постановление е отменено с влязло в сила на 20.11.2019 г. решение на Административен съд – Плевен, както и че в двете съдебни производства „Фармар“ ООД е представлявано от адв. А. въз основа на договори за правна защита и съдействия, с уговорено в тях и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лева. Изложил е мотиви, че тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство към датата на провеждане на съдебните заседания по цитираните дела, то за ищеца не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред. Прието е от съда още, че доколкото адвокатското възнаграждение се свързва с намаление на имуществения патримониум на ищеца, то същото следва да се разглежда като имуществена вреда за ищеца, по отношение на който с влязъл в сила съдебен акт е признато за установено, че незаконосъобразно е привлечен към административно-наказателна отговорност, както и че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото наказателно постановление и настъпилата за ищеца вреда. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, трето отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Няма спор по делото, че наказателно постановление № РД-И-115/05.09.2018 г., издадено от изпълнителния директор на ИАЛ, е отменено с решение № 679/20.11.2019 г., постановено по к. а. н. дело № 1021/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, което решението е окончателно. От приетите в производството пред Административен съд – Плевен писмени доказателства безспорно се установява също така, че в проведените съдебни производства по а. н. дело № 934/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен и к. а. н. дело № 1021/2019 г. по описа на Административен съд – Плевен, „Фармар” ООД се е представлявал от адв. А., въз основа на представени в производствата договор за правна защита и съдействие от 31.05.2019 г. и договор за правна защита и съдействие от 04.11.2019 г., в които е било договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на по 300 лева. При така установеното по делото правилно административният съд е квалифицирал адвокатското възнаграждение за процесуална защита в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление № РД-И-115/05.09.2018 г., издадено от изпълнителния директор на ИАЛ, като имуществена вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление.

Наказателното постановление е издадено в резултат на упражнена дейност по административно наказване, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което претенцията за обезщетение за вреди от отменено наказателно постановление, следва да се реализира именно по реда на исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: налице е незаконосъобразен акт на длъжностно лице на държавата, който е отменен, издаден е по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда; налице е и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, и настъпилия вредоносен резултат за ищеца, доколкото за защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление лицето е ангажирало адвокат, на който е заплатило съответното възнаграждение, а по същество това представлява имуществена вреда вследствие издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. При постановяване на решението административният съд е съобразил и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегиите на ВАС, като е присъдил на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление пред две съдебни инстанции. Видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, разходите по ангажиране на адвокатска защита в производството по обжалване на наказателно постановление във всичките му фази – пред районния съд по ЗАНН и пред касационната инстанция по реда на АПК, /макар адвокатската защита да не е задължителна/ се явява имуществена вреда за адресата на наказателното постановление и съставлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, а не неприсъщ или луксозен разход.

Неоснователно е и възражението на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил, че производството по к. а. н. дело № 1021/2019 г. по описа на Административен съд - Плевен и по а. н. дело № 934/2019 г. по описа на Районен съд – Плевен са се развили по ЗАНН в период, предхождащ въвеждането на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г./. В тази връзка следва да се има предвид, че изрично в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСС на I и II колегиите на ВАС е посочено, че редът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приложим за присъждане на вреди причинени от направени разноски за ползване на адвокатска помощ при обжалване на наказателно постановление, тъй като липсва друга законова възможност за компенсиране на тези вреди от незаконосъобразна административна дейност, поради което и правилно съдът е приел, че тя може да се приложи по отношение на дела приключили преди изменението на ЗАНН, какъвто безспорно е и процесния случай.

По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода от спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски в настоящото съдебно производство се явява основателно за сумата в размер на 300 лева, съгласно представени по делото договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на касатора е неоснователно, тъй като договореното и реално заплатено от „Фармар“ ООД възнаграждение за един адвокат съответства на фактическата и правна сложност на делото и същото не следва да бъде намалено.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 539 от 18.09.2020 г., постановено по адм. дело № 704/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по лекарствата да заплати на „Фармар”, ООД, гр. П., с ЕИК[ЕИК], сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща съдебни разноски пред касационната инстанция. Решението е окончателно.