Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на производството е искане на С. К. от [населено място], община С.ки, обл.Пловдив. Искането е за отмяна на влязлото в сила решение №1512 от 30.01.2020г., постановено по адм. дело №354/2019г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение.

Искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение е на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се, че са били налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които се представят към искането. Счита, че те установяват, че имотът на искателя е представлявал лозе, поради което с решението, чиято отмяна се иска, неправилно не е ценено като такова. Относно разноските, присъдени с решението, се твърди, че същите са неправилно присъдени по размер. Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Ответникът по искането - О. Си, с представени писмени бележки счита искането за неоснователно и моли то да бъде оставено без уважение.

Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

С решение №2307/9.11.2018г. по адм. дело №3311/2017г. на Административния съд-Пловдив са отхвърлени предявените от С. К. искове, О. Си да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпени от него имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на 36400 лв. за периода от 21.01.2011г. до 29.05.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 24.01.2011г. до окончателното й изплащане, претърпени в резултат на отменен по съответния ред административен акт – решение №41 на Общински съвет Стамболийски, прието с протокол №8/28.03.2012г., изразяващи се в нереализиран доход от непроизведена продукция – грозде, в размер на 11400 лв. по продажна цена без приспаднати разходи и от непроизведено вино на стойност...