Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искане на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. С., представлявана от председателя доц. Д-р И. И., приподписано от юрк. Л., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК, на влязло в сила Решение № 7843 от 12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7268/2019г. по описа на Административен съд – София-град и Решение № 11925 от 25.09.2020г., постановено по адм. дело № 4271/2020г. по описа на Върховния административен съд.
В искането се излага, че са на лице нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. С позоваване на Решение от 22 Декември 2010г. по дело С-279/09 на СЕС и Определение на Съда по публичната служба от 27 Септември 2011г. по дело F-55/08 DEP, се развиват съображения относно правото на ефективна правна защита, добросъвестността на „Е”АД срещу КЕВР иск за причинени имуществени вреди в размер на 1356 лева във връзка с обжалване на наказателно постановление е отхвърлен, като неоснователен.
В случая не може да се приеме търсената от КЕВР идентичност в предмет на правния спор – претендираните имуществени вреди произтичат от различни правоотношения /произтичат от обжалване на различни наказателни постановления по образувани различни дела пред различни съдилища/. Цитираното решение се основава на различна от установената по процесния казус фактическа обстановка по повод ангажирането и заплащането на адвокатската защита. Съответно в първата хипотеза исковете са приети за неоснователни, като недоказани, поради липсата на годни доказателства за уговорен и изплатен адвокатски хонорар в рамките на развилите се производства пред РС - Русе и АС – Русе, докато при постановяване на съдебните актове, чиято отмяна се иска, съставите са приели за безспорно установена фактическа обстановка, даваща основание на съда да приеме за доказан факта на причинената имуществена вреда. Т.е. данните по делото ясно показват липсата на идентичност. Не е налице един от съществените елементи в чл. 239, т. 4 АПК и предявеното искане за отмяна на това основание също е неоснователно и подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото направеното искане от ответната страна в настоящото производство за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, следва да бъде уважено. Размерът е близък до минималния и съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да се намалява.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
О. Б. Р. искането, предявено от Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. С., представлявана от председателя доц. Д-р И. И., приподписано от юрк. Л., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК, на влязло в сила Решение № 7843 от 12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7268/2019г. по описа на Административен съд – София-гради и Решение № 11925 от 25.09.2020г., постановено по адм. дело № 4271/2020г. по описа на Върховния административен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Електроразпределение Север“ АД, гр. В., против Комисията за енергийно и водно регулиране иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно НП № 408 от 17.12.2014 г., издадено от Председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищцовото дружество разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1469/2015 г. по описа на Районен съд – Габрово за сумата над 500 (петстотин) лева до пълния претендиран размер от 1 356 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 31.05.2016 г. до окончателното й плащане, както и в частта му, с която е отхвърлен предявеният от „Електроразпределение Север“ АД, гр. В., срещу Комисията за енергийно и водно регулиране иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно НП № 408 от 17.12.2014 г., издадено от Председателя на КЕВР, състоящи се в направени от ищцовото дружество разноски за адвокатско възнаграждение в производството по КНАХД № 108/2016 г. по описа на Административен съд – Габрово за сумата над 500 (петстотин) лева до пълния претендиран размер от 1 356 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 31.05.2016 г. до окончателното й плащане, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОТХВЪРЛЯ искането, предявено от Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. С., представлявана от председателя доц. Д-р И. И., приподписано от юрк. Л., за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК, на влязло в сила Решение № 7843 от 12.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7268/2019г. по описа на Административен съд – София-град и Решение № 11925 от 25.09.2020г., постановено по адм. дело № 4271/2020г. по описа на Върховния административен съд, в останалата му част.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Електоразпределение Север“ АД, ЕИК[ЕИК], гр. В., В. Т-Е, бул. „В. В“ № 258, сумата от 600 (шестстотин) лева, разноски по делото. Решението е окончателно.