Образувано е по касационна жалба на [Фирма 1], притежаващо [ЕИК], депозирана чрез адв. И. против Решение №91/0309.2020 г. на Административен съд - Търговище, постановено по адм. д. № 165 по описа за 2020 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 191 - ФК/03.08.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, б. "б" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на [Фирма 1] е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на автомат - автомивка на самообслужване "Левчето" - клетка №2, находяща се в гр. Т., Промишлена зона. В полза на ТД на НАП - Варна са присъдени разноски в размер на 100 лева. Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Според адвокат - пълномощника обжалваното решение противоречи на събраните доказателства и на закона. Съдът не обсъдил документите поотделно и в тяхната съвкупност, а така също, че приходният орган злоупотребил с правомощията си. Твърди, че липсва клетка - 2, за която трябва да бъде регистриран касов апарат. Счита, че наложената ПАМ не изпълнява целта на закона. Моли за отмяна на съдебното решение и отмяна на ПАМ.

Ответникът по КЖ - Началникът на отдел "ОД" гр. В. при ГД "ФК" в ЦУ на НАП с адрес за призоваване гр. Т., пл. "Свобода", №1, стая 406, я е оспорил с аргументи, изложени в писмено становище. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение и присъждане направените разноски.

Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срока по АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

По делото е установено, че на 02.08.2020 г. е извършена проверка на автомат - автомивка на самообслужване "Левчето" - клетка №2, находящ се в гр. Т., Промишлена зона, стопанисван от [Фирма 1]. Констатирано е, че не е било монтирано фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП, за отчитане на регистрираните продажби. За резултатите от проверката е съставен протокол от 02.08.2020 година., подписан от лицето С. без възражения. С оспорената ЗНПАМ е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни".

Спорът по делото е дали е било извършено нарушение, свързано с неизпълнение на задължението за въвеждане в експлоатация или регистрация в НАП на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност в търговските обекти, като основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС. Касационната инстанция прецени, че административния съд е дал правилен и законосъобразен отговор на този въпрос, мотивирайки се с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите.

Твърдението на пълномощника на [Фирма 1] е, че в обекта на търговското дружество е имало монтиран и действащ фискален касов апарат, макар такъв да не е бил монтиран в самата клетка. По този начин търговецът преценил в условията на алтернативност къде да монтира касовия апарат, чрез който да отчита извършените продажби. Касационната инстанция обаче не възприема тези доводи, защото при проверката е констатирано, че в обекта е имало монтирани автомати на самообслужване, като този от клетка №2 е разполагал с техническата възможност да работи освен с жетони и с монети от 1 лев. Когато в този автомат е пусната такава монета, не е издавана касова бележка, съответно продажбата не е отчитана и чрез другия фискален касов апарат, който е имал изградена връзка с НАП. Впоследствие тази ситуация е променена, чрез монтирането в Клетка 1, в Клетка 2 и в прахосмукачката за самообслужване на три броя фискални устройства.

Касационната инстанция споделя и останалите мотиви на административния съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №91/03.09.2020 г. на Административен съд - Търговище, постановено по адм. д. № 165 по описа за 2020 г. на този съд.

ОСЪЖДА [Фирма 1], притежаващо [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Т., [адрес] да заплати на Национална агенция по приходите - гр. В. при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 100 лв. за касационната инстанция. Решението е окончателно.