Производството е по чл. 237 и сл. АПК.

Образувано е по искането на С. Т., подадено чрез пълномощник, за отмяна на влязло в сила решение № 5658/20.10.2020г., постановено по адм. дело № 957/2020г. на Административен съд София - град.

Твърди, че са налице основания за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК, тъй като след приключване на делото са настъпили нови обстоятелства и крайният съдебен акт е издаден без да е взето в предвид решение на ВАС по идентичен случай. По отношение второто основание се сочи, че заповедта на административния орган с която принудително е отнето свидетелството за правоуправление на лицето Г. С., на което молителката е предоставила превозното средство и за което е постановено съдебното решение, чиято отмяна се претендира, е отменена от ВАС през 2012г. Иска отмяна на посоченото решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда. Ответникът, не изразява становище.

Върховният административен съд намира, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240 АПК, от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустимо. По същество приема следното:

От данните по делото е видно, че производството пред Административен съд София - град е образувано по жалбата на С. Т. срещу заповед № 20-4332-000054/03.01.2020г., с която полицейски инспектор към СДВР, отдел „ПП“ е приложил ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) /ЗДвП/. С решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната незаконосъобразност, поради което е отхвърлил жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) решение № 5658/20.10.2020г. постановено по адм. дело № 957/2020г. на АССГ не подлежи на касационно обжалване, т....