Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от В. А. П. от гр. П.,чрез пълномощника и-адв.Н. Г. и от Общинска служба "Земеделие"-Пловдив, чрез началника С. Б., против решение № 29/03.04.2009г.,постановено от Пловдивския окръжен съд, административно отделение,V състав, по адм. д.№733/2006г.
Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС отм. вр. пар. 4, ал. 1 от АПК.
С обжалваното решение, в производство по чл. 33 и сл. от ЗАП вр. чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ,окръжният съд е отменил решение №767/23.11.2005г. на ОСЗГ/сега ОСЗ/-гр. П.,с което е определено на наследниците на А. Г. П.,бивш жител на гр. П.,обезщетение със земя на стойност 240 лв.,а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение-с поименни компенсационни бонове на стойност 4575 лв и е върнал на ОСЗ-гр. П. преписката за обезщетяване №1358/13.10.1999г. на наследниците на А. Г. П. за издаване на решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ,при което да бъде съобразено влязлото в сила решение №11/21.02.2007г.,постановено по адм. д.№327/2006г. по описа на ПРС,с което е изменено решение № 13580/30.04.2004г. на ОСЗГ-Пловдив, като е увеличена стойността на дължимото обезщетение от 4815 лв. на 4840 лв.
За да постанови решението си съдът е приел, че ОСЗГ се е произнесла с оспореното решение по чл. 19, ал. 17 преди да влезе в сила решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ .Обстоятелството, че решение № 13580/30.04.2004г.,с което на наследниците на А. Г. П. е определено обезщетение на стойност 4815 лв. за признато, но невъзстановено право на собственост върху 5.000 дкр. зем. земя не е стабилизирано като административен акт и не е влязло в сила към момента на постановяване на последващото решение по реда на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ-предмет на жалбата, се установява и от приложеното адм. д.№327/2006г. по описа на Пловдивския районен съд, което е образувано именно по жалба на В. А. П. против цитираното решение №13580/30.04.2004г. на ОСЗГ-Пловдив.По делото е постановено съдебно решение № 11/21.02.2007г. на ПРС,ХVІІ състав, с което е изменено оспореното решение на ОСЗГ-Пловдив, като съдът е увеличил стойността на дължимото обезщетение от 4815 лв. на 4840 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата част.Решението е оставено в сила с решение №7604/16.07.2007г.,постановено по адм. д.№4378/2007г. по описа на ВАС.
В касационната жалба на В. А. П. се правят доводи за неправилност на постановеното решение, изразяващи се в следното:След приключване на съдебното дирене пред ОС-Пловдив касаторката придобила информация, въз основа на две писма на Министерството на земеделието и горите, приложени към касационната жалба, от които е видно, че претендиращите за въвеждане във владение в реални граници бивши собственици на зем. земи, биха могли да бъдат комасирани с друга земя от ДПФ или ОПФ,каквито площи в землището на Пловдив-юг съществуват.Тази информация е дадена от зам. министър в официален отговор в края на 2008г.Касаторката счита, че следва да бъде обезщетена със земя, тъй като е установено съществуването на свободни площи за обезщетяване на гражданите в Пловдив-юг.
В касационната жалба на ОСЗ се правят доводи за неправилност на оспореното решение.Твърди се, че съдът не е преценил правилно данните по делото и че тъй като вече е публикуван план за обезщетение, в който е отреден на наследниците на А. Г. П. част от имот №052014 в землището на Пловдив-юг, представляващ 249/3053 лв. на обща стойност от 240 лв.,неправилно съдът е отменил решението по чл. 19, ал. 17.За увеличената стойност на имота им ОСЗГ щяла да постанови ново решение за обезщетяване с ПКБ.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: И
двете касационни жалби са неоснователни.Твърденията в жалбата за наличие на свободна земя от Общинския поземлен фонд, която да послужи за обезщетение са неотносими.Неоснователни са доводите в касационната жалба на началника на ОС "Земеделие" гр. П., че всички предишни решения са влезли в сила и че всъщност за увеличената стойност на имота ОС "Земеделие" щяла да постанови на основание чл. 19а, ал. 9 от ЗСПЗЗ ново решение за обезщетение с ПКБ. След като решение № 13580 от 30.04.2004 г. за обезщетяване на наследниците не е било влязло в сила към момента на постановяване на последващото решение по реда на чл. 18а, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, правилно и законосъобразно съдът е приел, че последното е незаконосъобразно. По тези съображения не са налице касационни основания.
Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни, по следните съображения:
При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото и направените от него изводи са обосновани и не противоречат на закона.
Възстановяването на собствеността и обезщетяването на бившите собственици на зем. земи се извършва поетапно, като за всеки етап от регламентираните в нормативните актове процедури се постановява решение на ОСЗ/бивша ПК,ОСЗГ/.Последващото решение се издава въз основа на влязло в сила предшестващо от предходен етап.Предмет на спора е решение на ОСЗГ,постановено по чл. 19, ал. 17, предпоставка за постановяването на което е наличието на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ.
Оспореното решение по чл. 19, ал. 17 е издадено преди влизане в сила на решението по чл. 19, ал. 8, т. е. без наличието на правно основание и правилно е отменено от съда.Освен това ОСЗ задължително следва да съобрази извършената промяна на размера на дължимото обезщетение с цитираното от съда съд. решение, в каквато насока са и правилните указания на съда.
Доводите, изложени в касационната жалба на В. А. П. са неотносими към решението на съда .Въпросът за начина на обезщетяване следва да се преценява при постановяването на последващите актове от ОСЗ.Съдът в конкретния случай не е компетентен да извършва обезщетяване, замествайки ОСЗ,а оспореното решение на ОСЗГ е отменено и върнато на ОСЗ именно за постановяване на ново решение .Приложените към настоящото решение писма на Министерството на земеделието и горите следва да бъдат преценявани от ОСЗ при произнасянето и по претенцията за обезщетяване.
Не са налице касационни основания за отмяна на постановеното решение и същото следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС отм. вр. пар. 4, ал. 1 от ПЗР на АПК,ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,ІV-то отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29/03.04.2009г.,постановено от Пловдивския окръжен съд, административно отделение,V състав, по адм. д.№733/2006г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ Д. А. М.К.